« Подкуп даден, подкуп приет | Main | От ikonomika.org »
Да ви призная, днес се уплаших
By admin | декември 12, 2009
Да ви призная, и аз днес се уплаших. Че съм била агент/сътрудник или каквото там се казва на ДС. След като прочетох, че едни хора са си изкарвали заплатите на гърба на едни други нищонеподозиращи хора, като са си приписвали, ама яко, дейност – вербовка, инструктаж, даване на псевдоними, проучвания, вербовъчни планове, справки, сведения и оперативни сводки. Тези думички ги преписах от текста на Димитър Денков, който с изненада разбрал, че е бил вербуван… и в продължение на години – държан на отчет. Да ви призная и това – аз му вярвам.
Уплаших се днес, защото на 23-годишна възраст ми предстоеше едноседмично гостуване в европейска капиталистическа страна – спомняте си какво събитие беше това за всеки, у дома дойде един млад мъж, който ми обясни как трябва да се пазя да не ме вербуват, което можело да стане като в някой магазин ми подпъхнат нещо в джоба, после ме обвинят в кражба и, за да не ме съдят за кражба, щели да ми предложат да им сътруднича, като вероятно им предоставям сведения (??) за Родината. Много бях изненадана – не бях и чувала за подобни „коварни” попълзновения, а себе си пък изобщо не виждах в ролята на човек, достоен за вербовка. Представете си сега, че онзи сладур, дето не си спомням нито как изглежда, нито как се казва, си е изработил заплатицата, като е написал “служебен” роман с мен в главната роля?
Уплаших се, защото на 25-годишна възраст един състудент на съпруга ми (? или бяхме още гаджета?) ме помоли да помогна на познати на познати да превеждам на арестуван в София за кражба словенец при разпит. Естествено, преведох симултанно някакъв кратък разговор. Пари не съм получавала, документи не съм подписвала.
То и „сътрудничеството” на Денков започнало от един такъв превод на заловен холандски наркотрафикант… Та знае ли човек?
Уплаших се, не защото ще се появя в някакви списъци, а защото точно това дава правото на онези - авторите на истинските, често вече унищожени доноси, които наистина разсипваха човешки съдби, да ме оцапат в тяхната кал. И пак да са победители.
Да не се наложи да си спомням приказката на баба ми: „Кой ми сра в гащите?!”
Росица Райчева
Topics: lowlife |
Comments
You must be logged in to post a comment.