Municeps*

Municeps - Гражданин на общината, съгражданин, сънародник (лат.). Произлиза от munia сареге – да участваш в задълженията.

Recent Posts

Recent Comments


« | Main | »

Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2016 година

By rraycheva | July 12, 2016

Речта на омразата е често срещано и трайно установено явление в българското обществено пространство. През 2016 г. разпространението на това явление се разширява в сравнение с 2013 и 2014 г., а готовността на обществото за съпротива срещу него намалява. През последните четири години делът на българските граждани, които съобщават, че са чували изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинствени обществени групи нараства от 46 % на 58 %. Най-често обект на речта на омразата са ромите, но значително се увеличава и делът на респондентите, които са чували през последната година изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия срещу мюсюлманите – от 11 % през 2014 г. до 38 % през 2016 г.

Това сочат данните от национално представително изследване, проведено от Институт „Отворено общество“ – София в периода 22 април – 13 май 2016 г., представени пред участниците в конференцията „Ролята на гражданските организации за противодействие на речта на омразата: резултати и поуки“, която се провежда в рамките на годишната среща на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП.

Според изследването телевизията продължава да бъде най-влиятелната медия, с която хората свързват разпространяването на реч на омразата. Три четвърти от респондентите, които в последната една година са чували реч на омразата, са я чували по телевизията. Същевременно значително нараства ролята на интернет в сравнение с данните от изследванията през 2013 и 2014 г. – на практика интернет вече е второ по значение място като среда за разпространение на реч на омразата.

Увеличава се одобрението за използването в традиционните медии на изрази, които съдържат краен национализъм и реч на омразата срещу роми и мигранти. В същото време намалява делът на респондентите, които знаят, че определени форми на речта на омразата се преследват от закона като престъпление, а трайно ниска остава склонността на гражданите да съобщават на органите на реда, ако станат свидетели на реч на омразата. През последните три години намалява и броят на българските граждани, които не одобряват използването на реч на омразата в публичното пространство – от 85 % през 2014 г. до 74 % през 2016 г.

Въпреки тези негативни тенденции преобладаващият брой от респондентите – почти три четвърти от всички – изразяват неодобрение за използването в публичното пространство на реч на омразата, почти половината смятат че държавата трябва да защитава представителите на малцинствени обществени групи срещу речта на омразата; 59% са съгласни, че прокуратурата трябва да преследва журналисти и политици, които изразяват неодобрение, омраза или агресия срещу представители на малцинствени групи, а 65% са съгласни, че трябва да има наказателно преследване за агресивния национализъм. Данните показват още, че според значително мнозинство от анкетираните (63%) държавата трябва да ограничи публичното финансиране на политически партии, ако техните ръководители използват език на омразата спрямо представители на малцинствени обществени групи. Сходен дял (58%) от респондентите пък са съгласни с предложението да се спре предоставянето на национални и на европейски публични средства на медии, които разпространяват реч на омразата. Последните две мерки са препоръчани изрично на държавите членки на Съвета на Европа от Европейската комисия за борба с расизма и нетолерантността (ECRI) (Препоръка №15 от 8 декември 2015 г.).

Според авторите на изследването все по-остра става необходимостта от разработване и прилагане на национална политика за ограничаване и противодействие на речта на омразата. Без такава политика нарастват рисковете от задълбочаване на дискриминацията спрямо най-силно засегнатите обществени групи (роми, мюсюлмани, турци, чужденци и хомосексуални) и увеличаване на честотата на престъпленията от омраза.

Изследването на Институт „Отворено общество“ – София е проведено в периода 22 април – 13 май 2016 година. То е третото от серия изследвания на Института по темата, като предишните две са проведени съответно през 2013 и 2014 година. Докладите от трите изследвания са достъпни на български и на английски език на интернет страницата на Института – www.osi.bg

Изследването е финансирано в рамките на Фонда за съпътстващи дейности на Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014г. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от авторите и при никакви обстоятелства не може да се приеме, че този документ отразява официалното становище на страните донори и на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

pdf_icon   Hate speech BG 2016 interact

Topics: Библиотека, Гражданско образование, Социални дейности | Comments Off on Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2016 година

Comments are closed.