Всяка година една и съща моя позната получава едно и също писмо от една и съща община. В него пише, че моята позната дължи на общината за някакъв свой имот там такса смет в размер 4 стотинки.

Целият текст ТУК

Не минаха и 30 години и и ТЕЦ Хасково се спомина, без да се роди. Макар че почти цял февруари това недовършено и непроработило чудо на соца не се дава. Първа пада сградата. Но не без бой. 100 кила амунит не я събарят, така че се ползва старият изпитан метод „дърпане с въжета”. Коминът обаче стои. До вчера.

А колко много клипове и второразредни екшъни можеха да се заснемат там!

Цялото интервю ТУК.

В. Сега, 19.02.2010.

Фокус: Премиерът Бойко Борисов заяви, че след положителната оценка по европрограмите, кметовете на общини трябва да се стегнат и да работят по-ефективно за усвояването на тези средства. До момента как преценявате работата по европейски проекти, смятате ли, че има необходимост от по-сериозна организация?
Гинка Чавдарова: Процесът на усвояването на средства по европейските програми е доста сложен сам по себе си. България доброволно го е доусложнила и по някои програми го е довела до абсурд като процедури, документация, противоречиви указания.
Винаги има нужда от подобряване, особено при тези ниски резултати като усвояемост.
И от страна на държавата, най-вече на управляващите органи, и от страна на бенефициентите, в случая общините, има нужда от задълбочен преглед кое ни пречи, кое ни спъва, къде са слабите ни места, за да ги преодоляваме.
Фокус: Според Вас до момента липсвал ли е административен капацитет на общините и може ли този капацитет като експертна помощ да дойде от министерствата?
Гинка Чавдарова: Въпросът с административния капацитет и неговата недостатъчност е вечен проблем. Винаги има нужда от разширяване и адаптиране към динамично променящите се условия. За съжаление, ако е имало начин министерствата да изместят общините, той е щял да бъде намерен, защото апетит за това винаги е съществувал.
От 100 млн. евро налични по отделните технически помощи към отделните оперативни програми плюс самата ОП „Техническа помощ” по същество досега един лев не е бил вложен за изграждане на капацитета в общините. Всички обучения, консултации и други, които по наша линия сме извършвали, са били срещу заплащане, тоест общините са си поемали инициативата и финансовия ангажимент да си осигурят такива знания. Идеята за поредно централизирано звено някъде над всички оперативни програми, които да помагат на общините, може би не е най-удачната и заслужава да се обмисли.
Фокус: От какво имат нужда общините като помощ?
Гинка Чавдарова: Това, което досега при нас общините са извеждали като потребност, е изграждане на равен достъп от всички общини, на капацитет най.вече в областта на нередности, често допускани грешки, подценяване изисквания и условия, които не са достатъчно разбираеми. Става въпрос за чисто практически казуси, които трябва да се овладяват от всички общини. Разбира се, че би било подходящо да се изградят мобилни консултантски групи, които при равен достъп на нуждаещите се общини, на място да доразширяват техния капацитет и да ги подкрепят в създаването на проекти и най-вече в изпълнението им.
Процедурите предвиждат например предварителен контрол на тръжна документация преди обявяване на обществените поръчки, който ние чакаме с месеци, резултатите от който не са особено полезни за самите общини – там да се положат повече усилия от самите управляващи органи и от Агенцията за обществени поръчки. Многократно сме предлагали да се разработят типови тръжни досиета за трите вида услуги – доставка на стоки, услуги и СМР.
Това е най-голямото облекчение. Изобщо не повдигаме въпроса на този етап за недостатъчната мотивация на хората, които изнасят огромната тежест по управление на проекти, неадекватното отношение към тези, които работят в управляващите органи и към бенефициентите, от които по същество еднакво зависи крайният успех и възстановяване на извършени разходи.
Фокус: 5%-ното съфинансиране, което ще се иска от общините по проектите – откъде ще намират те тези средства?
Гинка Чавдарова: Тук е един от основните въпроси, не толкова препъни камъкът е в административния капацитет. Досега цялата административна маса и бенефициентите са се стремели главно по механично прилагане на процедури, а не следене на резултати и ползи от проектите, което ние считаме, че трябва да се промени и Европа вече ни предупреждава, че това ще е основното. Много по-тежък е въпросът за финансовия капацитет, той от една страна частично може да бъде улеснен при по-голямата яснота, при наличието на оценки за съответствие, по-голямата сигурност за своевременно разглеждане на исканията за междинни плащания, своевременен превод на авансовите плащания и т.н. Проблемът с финансирането става все по-тежък, тази година трябва да осигуряваме 5 % съфинансиране, които дори дължими до края на изпълнението на съответния проект, са едно голямо бреме. Догодина ще трябва да осигуряваме 8 %, след това 10 %. Категоричното ни и отговорно заключение е, че при стопената собствена приходна база на общините, ако през тази година не настъпи промяна в законодателството, която да разшири собствените приходи на общините, догодина ние ще изпаднем във финансов колапс по отношение на съфинансирането на вече одобрени и изпълнявани проекти. Ние настояваме 2011 година да имаме финансовата децентрализация поне в нейните първи параметри, за да можем успешно да изпълняваме проектите.
Фокус: На този етап кандидатстване за кредит пред фонд ФЛАГ по тези проекти решение ли е на въпроса и на проблема с финансирането?
Гинка Чавдарова: Да, частично е решение и той се използва. И там има нужда от подобряване на механизма, има и неща, които по законов път трябва да се подобрят – имаме предвид Закона за общинския дълг. Това е временно решение за определен период, след който в частта съфинансиране общината ще получи кредит, а после откъде ще го върне? С пари по европейските проекти не строим печеливши обекти, от които ще получаваме приходи, а обновяваме пътища, училища, детски градини.
Фокус: Тази финансова децентрализация, за която споменахте от 2011 година – как ще изглежда – като по-високи данъци, като повече ресурс, който да остава в общините?
Гинка Чавдарова: Категорично не става въпрос за нови данъци и нови данъчни утежнения. Става дума за преразпределение на централизиран досега ресурс в републиканския бюджет, който да остава на място в общинските бюджети и да се превърне в техен собствен приходоизточник. Става въпрос за прехвърляне отговорности на общините, например за общинската пътна мрежа, срещу които стои нула лева законов приходоизточник. Тези 18 000 километра общинска пътна мрежа с какво да я поддържаме и да я развиваме?
Става въпрос наистина за реална децентрализация, в която отговорности и ресурси вървят заедно.
Фокус: И в бъдеще ли проектите ще бъдат насочени основно към регионалното развитие? Това ли е най-голямата необходимост?
Гинка Чавдарова: Категорично не. По Програмата за развитие на селските райони вече имаме одобрени и чакащи своето изпълнение проекти, тъй като наредбите се промениха. Става дума за близо 200 общински проекта.
По Оперативна програма Околна среда - за водните проекти и за проектите по депониране на отпадъци и управление на отпадъци. Това са ни трите големи ангажимента в три различни сфери, към които усилията на общините ще продължават да бъдат насочени.

Веселина ЙОРДАНОВА

___________________

*Заглавието е сменено

Четири въпросителни? Какво стои зад тях?

14 февруари 2010 | 10:21 | БНР, „Неделя 150”

Юлиана Николова, секретар на Съвета по управление на средствата от ЕС към Министерски съвет

Водещ: Продължаваме с коментар. Г-жа Юлиана Николова, секретар на Съвета по управление на средствата от ЕС към Министерския съвет. Доколкото разбирам от фона, вие заседавате в този момент.
Юлиана Николова: Да.
Водещ: Заседание съвместно с общините, ако не греша?

Юлиана Николова: Не, заседание по-скоро имаме на работна група, решаваме проблеми пак от миналото, останали, наследени, които да бъдат представени на правителството, на общо събрание на общините, за целта имаме нужда да уточним с тях, с Фонд „Земеделие” как да решаваме останалите проблеми.
Водещ: Като споменавате Фонд „Земеделие” тази проверка за корупцията, която напоследък беше оповестена като акция срещу белите якички, не разреди ли там участниците в подобна среща?
Юлиана Николова: Не. Знаете ли, ние гледаме много експертно и с колегите от фонда, които също и вчера, и днес, от 8 часа сме на работа това като че ли не го отчитаме, не ни пречи в момента, не се усеща тази атмосфера /…/ в тази посока.
Водещ: Споменавам го заради идеята, че така да се каже самата наблюдателност или остротата на невъзприемането на корупционни схеми сега би трябвало да бъде приложена, но какви са действията, които предвидихте? Как по-конкретно ще се работи, за да се преодолеят тези ужасни пороци на миналото?
Юлиана Николова: Знаете ли, това, което от вчера установяваме, е, че всички пречки, които са имали общините, всичките практики или поне тези, които от вчера до днес установихме, които са пропуски в законодателството с наредбите, това, което им се е случвало като трудности, като съвети, така или иначе са адресирани в новите наредби, които наистина 6 месеца отне да бъдат приложени, но вече ги има и би следвало, поне това, което установяваме от миналото, да не се повтаря сега. Тоест въведен е предварителен контрол, въведени са наръчници и какво точно трябва да правят общините, за да бъде за всички еднакво и да няма отклонение. Една опасност обаче, с която тази сутрин вече се сблъскахме, че късното одобряване на проектите, може да рефлектира върху общините, не само общините, то е поради динамиката на пазара, това е нещо, което всички трябва да се справят, да бъдат, което е предизвикателството може би оттук-нататък – одобряването на проектите, разработването, одобряването, контролът и изпълнението да следват много стриктен график, за чието изпълнение отговарят еднакво както публичните власти, така и частните субекти, които го изпълняват.
Водещ: В какви срокове сега трябва да се подготвят тези проекти, след като има положителна оценка за съответствие?
Юлиана Николова: Зависи. Ние сме въвели една система за наблюдение къде какви проекти кога трябва да се вкарват в системата специално за оперативната програма. Засега нямаме закъснение. Има достатъчно голям брой сключени договори. Буди и в Комисията притеснение. Буди и при нас известно притеснение за това, че някои проекти големи, които имат голямо отражение върху инфраструктурните проекти, могат да се забавят, но засега предприемат се мерки те да не се забавят, /…/ усилия както на държавната администрация, така се иска подкрепа от „Джаспърс”, да речем, от Брюксел да подпомогнат разработването на проектите и предварителната работа. Много се разчита на подкрепата на парламента, например за големите инфраструктурни проекти по отношение процедурите за отчуждаване, защото някои от тези, които изпълняваме от предприсъединителния период просто заради пълния, как да кажа, хаос, който… Там процедурите, не могат да бъдат изпълнени. И без да имаме такава ясна процедура, ясно по време за големи инфраструктурни проекти как върви отчуждаването, дали можем да се вместим в сроковете, които са за поръчките, няма да стане. Тоест усилията са на всички видове власти и на всички видове участници в процеса.
Водещ: Тоест законът трябва да бъде окончателно уточняван?
Юлиана Николова: Не, трябва, има работни групи към парламента, които да разработят така, че процедурите, заедно, разбира се, с и Министерство на транспорта, и Министерство на регионалното развитие, и Министерство на околната среда, така че да бъде защитени както частните интереси на хората, чиито земи трябва да бъдат отчуждавани, да бъде защитена околната среда, но да може да бъдат осъществявани национално значими инфраструктурни проекти, а не България да започне един проект и да загуби европейски средства, да трябва после да ги завърши със собствени средства само заради това, че процедурите са се проточили повече от година.
Водещ: По отношение на плащанията - парите, които очаква страната ни, и начина, по който ще се получават сумите?
Юлиана Николова: България има да получава… „Има да получава” не ми харесва. България има на разположение…
Водещ: Има резон, да, да има да получава. Да.
Юлиана Николова: Да. Има на разположение в европейския бюджет около 7 милиарда евро, които само по оперативните програми, и още едни около 4 по земеделската програма и за директните плащания по Общата земеделска политика. Ние сме получили по оперативните програми малко под 700 милиона евро аванси. Оттук-нататък с одобрените оценки за съответствие, колкото да звучи това толкова често /…/, можем да получим останалите тогава, когато похарчим, вложим в проекти част от пари, можем след това да си ги искаме, тоест тези доклади отвориха възможността в съответното време да си искаме парите, които сме вложили в изпълнение на проекти, тъй като притеснението на всички, на правителството и на частния сектор е в разплащането на проектите се въведе практиката седмично да се докладва за това колко пари се плащат по европейските програми, по земеделската програма, по рибарството и по директните плащания и там, където се забавя с плащането и с верифицирането на разходите да се бие тревога, да се търсят причините и те да бъдат отстранявани. Просто в момента ми е пред очите, за последната седмица, тази, която приключи в петък, са платени 94 милиона лева. Вярно е, че по-голямата част от тях са по директните плащания, но са си 94 милиона, които са отишли или в общините, или земеделски производители, или в малки и средни предприятия. Наистина за една седмица, за пет дни си е значителна сума. Да се надяваме, че оттам-нататък няма да падаме под нея, ще вървим или поне в същия, или по-висок темп.
Водещ: Дано. Юлиана Николова. Успешна работа. Секретар на Съвета по управление на средствата от ЕС към Министерския съвет.

Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Гинка Чавдарова пред Агенция „Фокус”.

Фокус: Ще се сформира работна група за промени в Закона за местните данъци и такси с ваше участие. Какво се прави по този въпрос към момента?
Гинка Чавдарова: Все още работната група не е сформирана. Нямаме отговор на нашето предложение за конкретно структуриране на групата и пристъпване към работа. В момента това, което ние правим, но самостоятелно, е сравнения с европейските системи от местни данъци. Целта е, когато се събере работната група, да сложим на масата такъв какъвто сме го видели опита на другите страни. Този поглед за окръжаващата ни среда е необходим, а доколко и как ще го ползваме, е следващ въпрос.
Фокус: На какъв етап е събирането на тази информация?
Гинка Чавдарова: В момента продължаваме превода и систематизирането, защото имахме събрана, но тя е на база отчетен период отпреди четири-пет години. Като направихме опит за актуализация, видяхме, че в последните години има много промени в сферата на местното данъчно облагане – доколкото контактите ни със съответните страни позволяват и колегите своевременно ни отговарят.
Фокус: От това, което вие имате като информация и което сте наблюдавали, какво бихте дали като пример?
Гинка Чавдарова: В основната част от страните, което е изискване на Европейската харта, общините разполагат с един т.нар. мобилен, динамичен данък, който следва динамиката на икономическото развитие. В различните страни той е различен, но такъв данък има. Знаете, че имаше идеи за Данъка върху доходите на физическите лица, но има и други. Кметът на Сливен Йордан Лечков е привърженик на немския модел, при който това е Данък добавена стойност. Това вече ще е въпрос на работната група, която да прецени плюсовете и минусите на един или друг вариант.
В стария състав може би се бяхме отказали малко прибързано от този вариант с ДДС заради сложностите при възстановяване. Оказа се, че има механизми в Германия, които имат отговор и на този въпрос. Няма от нищо да се отказваме прибързано, идеята ни в случая е да има повече варианти, които да се дискутират и да се гледа кое ще доведе до по-добър резултат. Навсякъде има фискална връзка между местна власт и бизнес, въпросът е в нашата страна тази връзка по линия на какъв данък ще се гради.
Фокус: Изцяло нов Закон за местните данъци и такси ли е необходим според вас?
Гинка Чавдарова: Нашето мнение е, че е необходим изцяло нов закон, но това също е въпрос на консенсус и на подход, който ще приеме работната група. Ние готвим по-амбициозно задание за изцяло нов закон.
Фокус: Нещо от настоящите практики смятате ли, че може да остане като проверено?
Гинка Чавдарова: Имуществените данъци категорично ще останат, това е ясно. Навсякъде в Европа данъците върху движимо и недвижимо имущество са местни. Няма да направим изключение, това са традиционни общински данъци в цяла Европа, ще продължат да бъдат и при нас.
Фокус: Тази година Народното събрание даде по-голяма възможност на общините за намаляване и увеличаване специално за местните данъци и такси и това беше обяснено с посоката на по-голяма децентрализация. Вие така ли видяхте тази възможност?
Гинка Чавдарова: В година на криза, да вдигаш горен таван е ясно, че е повече теоретична, отколкото практическа възможност заради възможностите на данъкоплатците. По принцип ние подкрепяме това, че колкото е по-голямо полето за свободно вземане на решение и съобразяване с това как нещата се случват на място е по-добре. Категорично диапазонът да е по-широк е в тази посока, в която винаги сме говорили, че трябва да вървим.
Фокус: Според вас тази година общините ще се справят ли с бюджетите си?
Гинка Чавдарова: Ще се справят, няма да се провалят. Въпросът е в резултатите, които ще успеем да постигнем с тези бюджети. На 18 февруари ни предстои да дебатираме първите изводи от приетите общински бюджети и кое е най-тревожно.
Фокус: От информацията, която имате за бюджетите на общините, започнати проекти ще бъдат ли продължени?
Гинка Чавдарова: Естествено. Разбира се, ще има и преразглеждане на инвестиционни програми, ще има свиване в частта финансирания със собствени приходи. Полека трябва да заделяме ресурса и за съфинансиране на европейските програми и това неминуемо ще се отрази на другата част на инвестиционните ни програми, които досега свободно изпълнявахме със собствените си приходи.
Фокус: Може ли да се говори за нови проекти?
Гинка Чавдарова: Да, отварят се много нови мерки. На всички общини предоставихме пълна информация за всички отварящи се през годината мерки, периодите на планиране, за да може при пълна информация те да си съставят бюджетите, да решат за какво ще кандидатстват и да заделят съответните макар и непълни проценти на съфинансиране. Много нови мерки се отварят и то важни за общините.
Фокус: По отношение на бюджета на НСОРБ за 2009 година какво е изпълнението? За 2010 г. какво се предвижда?
Гинка Чавдарова: Бюджетът следва тенденциите на общинските бюджети, въпреки че се пълни главно от проекти, а не толкова от публични приходи, каквито ние не събираме. Имаме някакви приходи от членски внос. За първи път общините през 2009 г. година усвоиха голяма част от преходните си остатъци и края на 2009 г. посрещнаха с много малък преходен остатък за 2010 г. в сравнение с предходната година, същото се очертава и при нашата организация. За 2010 г. ние имаме едно добро развитие, защото имаме няколко големи европейски проекта, спечелени по финансиране вън от България, но заедно с това поради някои наши намерения да доразвием Центъра за обучение на местни власти, инвестиционно да подкрепим, да разширим базата и други някои наши амбициозни задачи, полека лека преминаваме към 50 на сто стопяване на акумулираните досега резерви. Имаме много предпазливо планиране, винаги държим един Фонд „Резервен” с доста големи за мащаба на нашия бюджет средства, към който да посягаме в по-тежка ситуация, а и от него да съфинансираме, когато спечелим проекти, по които още не е известно дали ще ги спечелим или не – да имаме възможност за кешово съфинансиране. Но нашето безпокойство не е за нашия бюджет, а за бюджетите на общините.
Фокус: От Министерството на финансите обявиха преди няколко дни изпълнението на бюджет 2009, като казаха, че през декември е формиран дефицит около 30 млн. лева, основната част от който е от по-високи разходи през декември по бюджетите на общините. За декември разходите на общините са около 580 млн. лева. Как си обяснявате това?
Гинка Чавдарова: През декември голяма част от задържаните държавни трансфери бяха пуснати. Това е известно на тези, които пишат справките. Някои от тези трансфери дори не бяха и изплатени през декември, защото бяха късно получени. Естествено, че след като са ги задържали пет месеца преди това, през декември ще бъдат похарчени и разходите са по-големи. Уличното осветление през септември е едно, през декември друго.
По-високи са разходите за отопление и осветление.
Фокус: Раздавани ли са бонуси в общинските администрации през декември по ваши данни?
Гинка Чавдарова: Общини, които са имали икономии от фонда си, са раздавали. Има и много общини, които не са, така че ситуацията е различна. Но бонусите спрямо 300-та лева средна заплата в общините и общинските администрации са едно, а бонусите спрямо средните заплати на централните власти са съвсем друго.
Веселина ЙОРДАНОВА