« е-Седмичник 35/2008 | Main | Покана за проекти, свързани с образование, спорт и социални дейности за деца и младежи с увреждания »
Deja vu
By rraycheva | September 10, 2008
Днес, по повод коментарите за евентуално заболяване за любимия ръководител на КНДР Ким Чен-ир, син на познатия ни и също така любим Ким Ир-сен, по телевизора показаха военен севернокорейски парад.
В такава страна винаги има повод нещо да се отбелязва – годишнина, победа, постижение.
Площадите им са толкова големи и хората изглеждат като мравки.
Толкова еднакво маршируват по онзи характерен пружиниращ начин, че изглеждат като сцена от анимационен филм.
Из под полите на женските полкове се показват в ритъма на марша слабички като на деца краченца.
Лицата им – тя е неописуема, гледката на лицата им.
В тях няма нищо – освен едно: устременост да направят по възможно най-съвършения начин онова, което правят в момента – маршируването.
Светът не е виждал такова нещо.
Не е така. Светът е виждал вече такова нещо.
Ние не бяхме виждали. Защото ние бяхме в ролята на маршируващите. Макар и не така синхронизирани, макар и не толкова дисциплинирани.
Та днес се чудех възможно ли е тези корейски войници някога да се превърнат в нормални хора? И колко време ще е необходимо за това?
И днес се чудя възможно ли е ние да се превърнем в нормални хора? И колко време ще е необходимо за това?
Не е ли твърде голям оптимизъм да вярваш, че, ако половината си живот си строил развит социализъм, а втората – капитализъм, можеш да си нормален?
И на колко поколения след себе си ще предадеш ненормалността?
Topics: Новини | Comments Off on Deja vu
Comments are closed.