« е-Седмичник 41/2008 | Main | Златна есен край Охрид »
Защо самооценката на местните власти в България се разминава с оценката на гражданите?
By rraycheva | October 22, 2008
Българските местни власти за последното десетилетие натрупаха опит в привличането и ангажирането на гражданите във вземането на решения на местно ниво и в сътрудничество със своите граждански и бизнес партньори развиха разнообразни техники за това участие: привличане на експерти в работата на комисиите към общинския съвет, открити и изнесени заседания на общинските съвети и възможност гражданите да поставят питания по обществено значими въпроси в рамките на заседанията на общинските съвети, публични осъждания и консултативни съвети, тематични обществени съвети, и др.
Въпреки натрупания опит, не може да се говори за последователност и приемственост на добрите практики. Те се прилагат в единични общини, в рамките на един отделен мандат и доброто функциониране на системата все още зависи от желанието и зрелостта на отделни лидери, от политическата конюнктура, от зрелостта на гражданското общество и организации на дадена територия. В този смисъл не може да се говори за стабилни постижения, върху които се надгражда, а по-скоро общинските ръководства с всеки нов мандат избират наново онези техники и форми за гражданско участие във вземането на решения на местно ниво, за които се чувстват най-подготвени и най-склонни да приложат.
Имах възможност да се запозная с резултатите от проучване от края на август 2008 г.
– В 86% от изследваните общини се декларира активен граждански контрол по изпълнението на приети дългосрочни програми за развитие на общините;
– Различни консултативни съвети с участие на гражданите са учредени в 73% от изследваните общини;
– Допитвания сред гражданите по въпроси от обществена значимост чрез анкети и други форми се провеждат редовно в 53% от изследваните общини (и рядко – в 30% от тях);
– Ясна и достъпна информация на различни професионални и социални групи се предоставя в 100% от общините;
– Общинските съвети са приели правила за предотвратяване конфликт на интереси (разписани в Правилника за дейността на общинските съвети, по рядко в или и в Етичен кодекс);
– В 87% от анкетираните общини съществуват ясни критерии при определянето на членовете на комисиите за провеждане на обществените поръчки;
– Почти всички декларират, че полагат специални усилия за представяне на проекто-бюджета в достъпен и разбираем за гражданите вид.
Още през 2006 г. изследване на Alpha Research Ltd. по заръка на ААМР, озаглавено “Ефективност и отговорност на местното самоуправление”, констатира плавен ръст в неудовлетвореността на гражданите от дейността на местните власти.
– 61 % смятат, че местните власти не предоставят възможности на гражданите да участват във вземането на решения по важни проблеми.
– 65 % смятат, че решенията в тяхната община не се вземат прозрачно.
– 60 % смятат, че местните власти не вземат предвид позицията и мнението на гражданите, когато вземат решения.
Паралелно текат два процеса:
– От една страна, местните власти изпълняват официалното, законово регламентирано използване на механизми за информиране на гражданите.
– От друга страна, това не допринася за подобряване на качеството, пълнотата и задълбочеността на информацията, като същински значимата и полезна информация се намира в неофициални информационни канали.
Гражданите се чувстват се чувстват силно незапознати с ключови въпроси като:
– как се изразходват парите от данъци и такси (73 %),
– как се стопанисва общинската собственост (73 %),
– какви мерки за подобряване на икономическото състояние предприемат местните власти (75 %).
Българските местни власти подценяват прозрачността и диалога с гражданите, като вярват, че доброто административно обслужване и доброто икономическо развитие е достатъчно. Фактът, че по-висока критичност изказват жителите на икономически най-добре развитите големи общини ясно демонстрира колко важен е проблемът “по-достъпна и прозрачна местна власт”.
Изследване на Маркет Линкс в рамките на проект “Добро управление и организационна култура на българските местни власти” от юли – август 2007 г. също открива разминаване между самооценката на местната власт, от една страна, и оценката на гражданите, НПО и бизнеса.
Мненията на двете страни се срещат само при оценка на условията на работа на служителите в администрациите. Оценките като абсолютна стойност се доближават, но при гражданите, бизнеса и НПО това е една от най-високите стойности, т.е. счита се, че условията за работа са добри, докато за работещите в местните администрации това е една от най-ниските стойности, т.е. условията за работа не се преценяват като много добри.
В останалите области разминаването – за различните общини в различна степен – присъства. Самооценката отново е значително по-висока от оценката: това са областите:
– работа с гражданите,
– работа с бизнеса,
– работа с НПО и
– качество на обслужване на гражданите и организациите.
Как общинарите да погледнат на работата си с очите на хората и обратно?
Възможно ли е сближаване на позициите?
Да, при прозрачна и отчетна работа на администрациите, при реално отчитане на резултатите от нея и при търсене на по-голяма ефективност и ефикасност.
Т.е. гражданите трябва да знаят какво получават срещу всеки лев от своите данъци и да са убедени, че това е най-добрият възможен резултат.
Росица Райчева
Topics: Новини | Comments Off on Защо самооценката на местните власти в България се разминава с оценката на гражданите?
Comments are closed.