« МС за правилата и нормите за общуване в държавната администрация | Main | В Родината всеки ден е Великден и идва със своите чудеса »
Съботно-неделно окултуряване
By rraycheva | June 21, 2009
Събота и неделя са дните, когато наваксвам и излапвам седмичната си доза духовност.
Чета „Доброжелателните” на Джонатан Лител. Това е не само писателски подвиг, както нарича книгата „Пари мач”. Тези 800 и кусур страници са и читателски подвиг. Ауе (разказвач и главен герой) току що го простреляха край Сталинград, а не съм дори преполовила книгата. Но тъй като е доста изискваща и изстискваща, не искам да говоря за нея – все още.
Затова пък се сетих, че и аз гледах „Дзифт”. И мога да досадя с впечатления.
Беше преди седмица, по тв. Малък екран – да, сигурно се е загубило нещо от очароването и въздействието на филма. Но дистанционното ме спасяваше в моменти на скука. Прескачах до някой друг канал, т.е. на скука от друг вид, и се връщах с надежда да озари и мен катарзисът. Нали изкуството трябвало било да води до катарзис.
Още с появата на филма и с небивалия му успех сред българските зрители почнах да изпитвам подозрения. Как може един филм, замислен като арт, че и черно бял филм, че и филм ноар, да се хареса така масово? Кога българинът е почнал да цени високото изкуство?
Изчетох книжката, едноименната, попаднах на някое и друго интервю със създатели на филма, в които ползваха, явно на място, толкова много чуждици, че се преизпълних с уважения към ерудицията им. Аз самата поне 10 пъти съм чела дефиницията на „метонимия”, примерно, но в момента не знам какво е това.
Започна филмът, и с първите кадри, като зазвуча оня ми ти „краснознаменный” военен руски хор, веднага разбрах защо филмът е бил награден в Москва. Защо обаче Московският кинофестивал беше приравнен едва ли не към Кан и Венеция, мога да си обясня само с тщеславието на авторите. Та той не може да бъде сравнен дори с Карлови Вари.
След това, за моя искрена изненада, се оказа, че гледам не само черно-бял, ами и ням филм. Вярно, титрите бяха заменени с глас зад кадър, все пак технологиите и 21-ви век си казаха думата.
Диалог всъщност нямаше. Имаше един плах опит за повече (раз?)говор в сцена от кръчма, в която няколко лица се появиха за пръв и последен път в кадър и разказаха по нещо, дето навремето обобщавахме с фразата „великия плевенски нещастен случай”. (Не знам колко от четящите са чували тази фраза, та ще поясня: става дума за съшита с бели конци история на невероятни нещастни стечения на обстоятелствата и събития. Мисля, че самият случай представляваше нещо като: Един счетоводител се връща в къщи и в чантата си носи парите от касата – служебни. Като се прибира у дома, не си спомням как малкото му дете остава насаме с чантата и, понеже е студено, започва да хвърля банкнотите в печката. Бащата го вижда и получава удар. В крайна сметка, мисля, детето загиваше, къщата се подпалваше и изгоряваше, като междувременно майката успяваше да се хвърли от балкона.)
Подразни ме, че някой може да смята, че преди войната престилките на ученичките са били с дължина над коляното.
Подразни ме, че целият филм изобщо не разчита на актьорите, и създава впечатлението, че всеки, който отговаря на търсения типаж, би се справил със същия успех.
Подразниха ме и ред други неща. И те дребни.
С една дума, един филм, като почнеш да отделяш повече внимание на това кое точно място е избрано за снимки, отколкото на историята, пиши го бегал.
Историята във филма тръгва от дзифта и стига до диаманта. Филмът тръгва от нещо като дзифт, но до диамант не стига.
И още малко култура: от понеделник в Лондон ще се продава първи винил на Thought, с две авторски парчета. Това ме изпълва със задоволство, защото Thought ми се пада нещо рода.
РРайчева
Topics: Новини | Comments Off on Съботно-неделно окултуряване
Comments are closed.