« Андрей Райчев, Ррайчева и преходът | Main | Прости ми, Господи, че по време на Коледен пост напълних главата си с греховни помисли за убийства… »
Гинка Чавдарова: Общините искат стъпки към финансова децентрализация за Бюджет 2011
By rraycheva | November 22, 2009
22 ноември 2009 | 06:00 | Агенция “Фокус”
Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-жо Чавдарова – какво се договорихте на вчерашните срещи на НСОРБ с председателя на парламента Цецка Цачева и с премиера Бойко Борисов?
Гинка Чавдарова: Първата среща беше с ръководствата на всички парламентарно представени политически сили и на Парламентарните групи. Благодарни сме за съдействието на г-жа Цачева за провеждането на тази среща, която беше по наша инициатива. Тя беше свързана с възможността да споделим равнопоставено, без да се използва състоянието на общинските бюджети, както обикновено, за политическо противопоставяне. Нашите проблеми нямат цвят, защото са свързани с ежедневните услуги, които общините трябва да осигуряват на своите граждани. На срещата се получи възможността не просто да представим притесненията си и да дадем идеите си за бъдещо по-нататъшно развитие, а да постигнем и конкретни договорености в кратък план за 2010 година и в по-дългосрочен план.
Фокус: Какви са основните Ви притеснения?
Гинка Чавдарова: Основните ни притеснения, които споделихме, беше, че всички знаем, че 2010 година естествено ще бъде тежка година както за държавата, така и за всяка община по отделно. Нашите очаквания са да се направи поне малка стъпка в посока финансова децентрализация, при положеине, че сегашните законови приходи на общините се стопяват под влияние на кризата в буквалния смисъл на думата. Т.е. спрямо 2008 година загубите на собствени приходи вече надхвърлят 200 милиона лева към деветмесечието и отиват към 300 милиона лева до края на годината. Това нормално въздействие на кризата, от никого не зависещо, касае събираемост на приходите и общините възприеха къде по-жестоки (по мнението на широката публика), къде по-леки мерки за повишаване на събираемостта на дължимите вземания. Нещата не се случват – няма сделки с недвижими имоти, няма и местен данък върху сделките. Затова при тази ситуация толкова остро възникна въпросът за деформираната система от местни данъци и такси. Общините де факто разполагат с възможност да попълват своите бюджети само с имуществени данъци, но не и с данъци, които следват естествения ръст на разходите, т.нар. динамични данъци. Било – Данък върху доходите на физическите лица, било общинско ДДС, било някакъв бизнес данък или друг. С оглед ангажимента на правителството да не се увеличава данъчната тежест, ние доста от рано – още от началото на септември, представихме едно съвсем разумно предложение: за въвеждане на местен общински данък върху доходите на физическите лица, който да е в рамките на съществуващото данъчно облагане. Всеки от нас плаща 10 % върху доходите си; идеята беше 2 % от тези 10 % да станат местен данък, т.е. да остават за подкрепа на инфраструктурата на населеното място – там, където всеки от нас живее.
Тъй като вече бюджетната процедура напредна докрай, такова по-съществено преструктуриране няма как да стане. На срещата присъстваха и председателите на бюджетната комисия, на правната комисия и комисията по местно самоуправление и постигнахме договореност, че от началото на януари съвместно с експерти на бюджетната комисия и експерти на НСОРБ незабавно започва работата върху нов Закон за местните данъци. Така че когато през март започне новата бюджтена процедура за 2011 година, ние вече да имаме оформена схема на тази логика и нова система от местни данъци, върху които да може да се гради бюджетната процедура. Години наред действията се отлагат с единствения аргумент, че предложението е добро, но вече е късно, тъй като макрорамката е съставена, макробюджетът е скроен и вече не може да се направят такъв тип радикални предложения.
Фокус: Освен нов Закон за местните данъци, какво друго договорихте?
Гинка Чавдарова: Втората част от договорките, за която наистина се надяваме, че ще последват незабавно законодателни промени, е свързана с това, че от 2008 г. са въведени знайно защо – законови възможности сметките на общините да се блокират от съдии – изпълнители заради вземания или дължими плащания, които общините в момента на тяхното настъпване не могат да погасят. С това се поставя под угроза нормалното функциониране на публични услуги на общините. И в момента има блокирани сметки на общини, поради което постигнахме съгласие с парламента незабавно да бъде внесена промяна в Гражданско-процесуалния кодекс и да бъде възстановен старият режим, какъвто е за всички бюджетни учреждения – вземанията се погасяват по реда на тяхното възникване и ако няма възможност в текущия бюджет, тяхното погасяване се предвижда в следващия бюджет.
По същия начин по някои от неясните въпроси, които касаят ВиК сектора, ДДС, постигнахме съгласие да имаме подкрепата на парламента, ако на предходно ниво (НАП, МС) се окаже, че различията в тълкуването са свързани с необходимостта от по-точна законова рамка. Представихме на всички парламентарни сили и конкретни предложения между двете четения върху законовите текстове по бюджета, които не касаят промяната на философията и принципите на бюджета (ясно е, че между две четения това не може да стане). Те са свързани с една по-добра регламентация и възможност на общините при много голямото ограничение на техните финансови ресурси да могат малко по-гъвкаво и по-ефективно да ги управляват.
Фокус: С премиера какво обсъдихте?
Гинка Чавдарова: Срещата и диалогът по същата тема – Бюджет 2010 и стъпките които ще се предприемат от следващата година, в посока финансова децентрализация продължиха и при министър-председателя Бойко Борисов. Имаше представители и от парламента – г-жа Менда Стоянова, и от Министерството на финансите – г-н Горанов. Бих разделила на три резултатите от срещата с премиера и държа да ги споделя по-подробно, тъй като искам да изразя разочарование от пресконференцията, която проведохме веднага след срещата. Първият акцент – по отношение на текущите разходи на общините за издръжка на всички дейности, успяхме да постигнем няколко резултата. Имахме голямо притеснение, че сме на ръба на оцеляването през следващата година на текущата издръжка на всички публични услуги. По същество разходите за 2010 г. са както тази година, а за някои сектори – дори и с известно намаление. Има и такъв член, който дава възможност на правителството да се пристъпи и към по-голямо намаление на разходите. Постигнахме съгласие с премиера да не се пристъпва през следващата година към последващо намаляване на разходите за публичните услуги. Всяко последващо намаляване ще доведе до сериозен срив в много общини. Този резултат е много важен за тежките дебати, които предстоят във всяка община по приемането на нейния общински бюджет. Общините ще могат спокойно да планират и да преструктурират и разходите, и усилията за приходите при сигурна рамка в националния бюджет (в проектобюджета е предвидена възможност при бъдещо затрудняване да се пристъпва към намаляване на държавните трансфери). Постигнахме съгласие, че за общините към такава стъпка ще се прибегне само в краен случай, на последно място, и ще се търсят всички други възможности преди това.
Фокус: Вторият акцент какъв е?
Гинка Чавдарова: Разбираме, че сегашната рамка на бюджета е такава, каквато е, но дадохме заявка при положително развитие на икономиката през второто полугодие и отслабване на влиянието на кризата, при всички случаи ще бъде насочен допълнителен ресурс на общините.
Третият резултат е, че бюджетната рамка беше така направена, че най-големият процент от субсидиите на общините да бъде преведен през последното тримесечие. Това е разбираемо, държавата иска в течение на годината да превежда по-малко, а в последното тримесечие, надявайки се и на повече приходи, да издължи на общините тези субсидии. В същото време ние трябва през цялата година нормално да осъществяваме услугите и да извършваме плащанията. Постигнахме съгласие, най-големият процент от превода не може да се извърши през първото тримесечие – това е разбираемо и за нас. Но това да стане поне през третото тримесечие, когато е строителният сезон, когато извършваме ремонтните работи и когато имаме най-голяма нужда от държавната субсидия – тогава да е и най-голямата част от издължаването на държавата към общините.
Фокус: За какво друго разговаряхте с премиера?
Гинка Чавдарова: Втората група обсъдени въпроси като приоритет общините поставиха на първо място, а тя е – финансовата рамка за добро усвояване на европейските средства. Имаме два резултата. Единият е по отношение на т.нар. общинско съфинансиране, което от догодина е пет процента, и което безкрайно безпокои общините. Причината са – стопените ни собствени приходи, нямаме разширение на други приходоизточник, просто няма откъде да осигурим тези 5 %. Като процент те може да изглеждат дори малки, но спрямо размера на нашите европейски проекти, които се движат между 2 – 5 – 10 милиона евро – това е огромен ресурс. В момента общините вече започват да забавят подготовката на своите проекти, правейки опити да проучат откъде и как могат да теглят кредити (въпросът с кредитите също се усложни). Още повече се усложнява от това, че ние имаме забавени плащания, т.е. ние не можем както е по договор с управляващите органи – да планираме, че на 40-ия ден от представянето на разходните документи, ще получим дължимото плащане. Вече имаме забавяния с шест до осем месеца, т.е. въпросът с кредитите не стои толкова леко и от двете страни – и от кредитната институция, и от нас, получаващите. Затова получихме гаранция от премиера, че подходът и на държавата към общините ще бъде както е решила Европейската комисия. Решението на Европейската комисия е, че съфинансирането се дължи до края на изпълнението на проекта. Т.е. ние в 2010 г. може да започнем европейски проект. На нашите инфраструктурни проекти обикновено изпълнението е две или три години. Петте процента съфинансиране ще ги дължим до края на изпълнението на проекта, т.е. може да ги дадем и в края на втората година, или след година и половина. А не както сега се представят изисквания – още при подписването на договора ние да дадем и решението на Общинския съвет и извадката от бюджета, че тези пари са осигурени, което просто не е възможно. Петте процента са дължими през целия период на изпълнение на проекта и общините поне имат възможност за един по-дълъг период от време, предварително известен за тях, да акумулират постепенно тази дължима съфинансираща вноска и до края на проекта да могат да си я осигурят. Това уточнение беше много важно за всички нас. То не сваля притеснението, че трябва да търсим ресурса, но дава малко повече време за неговото акумулиране.
Фокус: Предстои среща с управляващите органи по европейските фондове следващата седмица…
Гинка Чавдарова: Имаме изключително много проблеми с управляващите органи, със забавянията на плащанията, които поставят под угроза и самите фирми – изпълнителки, и самите общини. Договорихме се във вторник в Министерски съвет под контрола на премиера да се проведе среща на управляващите органи с наши представители от Управителния съвет и от други общини, на която трябва да се получи пълна яснота: по коя мярка, по коя операция, по коя оперативна програма – кога реално ще започнат да се издължават забавените плащания. Ще бъде поканена и Агенцията по приходите и Министерство на финансите, за да се намери на място решението на т.нар. вечен проблем, който влачим от три години – за невъзстановимите разходи за ДДС за този вид обекти и проекти. Надяваме се наистина на тази среща, тъй като премиерът пое персонален ангажимент, че срещата ще бъде под негов контрол, близо до неговия кабинет, за да може при забуксуване да се постигне и негова намеса. Надявам се, че ще доведе поне до ясен график оттук нататък за опитите ни за процедиране във взаимодействието с управляващите органи и опитите непрекъснато да се поставят нови и нови усложняващи изисквания в цялостния процес на усвояване, да бъдат блокирани. Защото, ако продължим по този начин, може наистина да си останем с 2 % усвояемост.
Фокус: Стана ясно, че ще има увеличение на разходите за зимно поддържане?
Гинка Чавдарова: Много разумно преоценихме нашите първоначални предложения спрямо реалните възможности и вече напредналата фаза на балансиране на проектобюджета и се прие нашето предложение за минимално увеличение на разходите за поддръжка на общинската пътна мрежа и за снегопочистване общо със седем милиона лева. Не се уточни в каква пропорция ще са двете суми, които са от години един и същи размер – в момента имаме 45 милиона лева за поддръжка на общинската пътна мрежа; те твърдо ще се вдигнат на 50 милиона лева, а би могло и на 52 милиона лева. Не се уточни дали тези два милиона над 50 милиона лева ще се дадат за увеличаване на ограничените ни ресурси за снегопочистване. Конкретното решение ще бъде намерено от работната група, която между двете четения ще отразява постъпилите предложения.
Фокус: Извън бюджетните теми какво обсъдихте?
Гинка Чавдарова: Още тази година останаха уточняванията по работата ни във фонд ФЛАГ. Общини теглиха кредити от ФЛАГ, няма плащания от управляващия орган не по вина на общините, просто има забавено плащане. Това са пари за европроекти, които са само за това, и като се забави плащането по европроекта срещу вече извършени разходи, ние няма откъде да възстановим този разход на ФЛАГ. Има просрочие на вноските по ФЛАГ. Остана в оперативен порядък с Управителния съвет на ФЛАГ да постигнем съгласие при тези забавяния да не се налагат глоби и санкции на общините, тъй като забавянията на плащанията не са по тяхна вина. По същия начин се отложи в следващите дни, тъй като това не касае пряко регламентите в проектобюджета, да решим и въпросите с подкрепата на по-бедните общини при ползване на кредити от ФЛАГ (т.е. – освобождаването или поемането от държавата на лихвите към техните кредити).
Фонд ФЛАГ тръгна сравнително скоро, кредитите вече са теглени от над 50 общини, но първите плащания започват в момента. Но ние не искаме те да се натрупват и предупреждаваме още в началото, че нашите разходи са верифицирани, проверени, потвърдени. Ние сме ги изплатили на фирмите, внесли сме ДДС върху тях, държавата си го е получила, а обратно – европейските средства не са погасили извършвания акт и плащанията са задържани.
Фокус: Как премина срещата на НСОРБ в Сливен?
Гинка Чавдарова: Това беше много силно заседание, продължило повече от шест часа и половина. Присъстваха над 50 кмета, председатели на общински съвети, от асоциациите на всички партньорски организации бяхме поканили гости. Дискутирахме как да продължим преговорите по бюджет 2010 г. и стъпките, които направихме следващите дни, бяха делегирани с решения от това събиране.
Извън бюджет 2010 втората голяма тема беше – каква позиция да заемаме при предстоящите заседания на комитетите за мониторинг – наблюдение по отделните оперативни програми. Позициите бяха изработени, бяха дадени конкретни поръчения на нашите представители какви въпроси да задават, какви позиции да заемат по дневния ред. Надяваме се, че в това отношение и предстоящата работна среща с управляващите органи във вторник ще помогне малко на нашите представители да отидат по-добре подготвени на срещите на Комитета по наблюдение. В тези срещи винаги участват представители на Европейската комисия и е много важно посланията от централна и местна власт да са в една посока; ако имаме различия – те да са добре аргументирани и поне предварително да е проверено, че е съгласувано като национална позиция.
Останалата част от въпросите, които разгледахме, са свързани с по-дългосрочните ни стъпки за развитие на децентрализацията, нашите намерения за един друг тип работа на Съвета по децентрализация към Министерски съвет. Той функционира вече две – три години и ние сме много разочаровани от ниския коефициент на полезно действие на този съвет досега. Избрахме изцяло нов състав на нашите представители в този съвет при много по-внимателна номинация, предложихме заместник-председател на съвета да бъде кметът на Сливен Йордан Лечков. Готвим се и си разпределихме задачите по разработките и предложенията, които ще внасяме на следващите заседания на този Съвет. Готвим се да станем наистина мотор и движеща сила за реални промени в посока децентрализация.
Уточнихме се и за следващото Общо събрание, което ще се проведе през февруари 2010 г. и на което ще има попълване на състава на Управителния съвет, тъй като има двама члена, които бяха избрани за депутати, и на тях трябва да бъдат избрани нови.
Фокус: През седмицата възникна спор между кмета на Сливен Йордан Лечков и министъра на околната среда Нона Караджова за 10 или 20 % авансови плащания по Оперативна програма „Околна среда”. Вашето мнение беше, че този спор е принципен, но…
Гинка Чавдарова: Да, това беше мнението и на това разширено заседание в Сливен. Въпросът е принципен, това е решение на Европейската комисия, има решение за увеличение и допълнително преведени в България средства за увеличен размер на авансовите плащания. Нашето предложение е за ясен, равнопоставен спрямо всички бенефициенти отговор – кога? Тъй като това решение е вече повече от шест – седем месеца, а за бенефициентите като резултат увеличен размер на авансовите плащания не е стигнал. Затова нашият принципен въпрос е – яснота и ние се надяваме, че тази яснота ще я получим преди мониторинговия Комитет по наблюдение, за да не се наложи пред представителите на Европейската комисия да изясняваме този въпрос. Но доколкото постигнахме съгласие с премиера – надяваме се, че още във вторник на срещата с управляващите органи и на този въпрос ще намерим конкретния отговор.
Друго важно нещо – Министерството на околната среда подготви законопроект за промяна в Закона за управление на отпадъците. В Сливен на обсъждането имаше твърде сериозни възражения по отделни регламенти в частта – регионалните системи за управление, още по-точно – в условията за образуване на общинските сдружения. В Сливен отправихме молба към г-жа Нона Караджова – този законопроект да не го внася следващите дни в МС и да бъде забавен с няколко дни и веднага експерти на НСОРБ и експерти на министерството да внесат наложителни промени в законопроекта, защото той не отстъпва и не отразява голямото многообразие от интереси, което предполага и многообразие от форми на сдружаване. Имаме различни видове на сдружаване, имаме и изградени депа в резултат от това сдружаване, докато законопроектът казва, че всички досегашни сдружения се разтурят и се създават нови в тримесечен срок по силата на този закон. Което отваря нова пропаст между това, което вече е постигнато, да не говорим, че в част от тези сдружения имаме и публично-частни партньорства, и ангажименти към частни структури и фирми, които не могат да бъдат прекратени за три месеца и да се направят нови. Има едни чисто разумни предложения, че още преди да влязат в Министерски съвет, трябва да се намери по-добра формулировка в проектозакона, за да може много бързо да се подкрепи и ускори процесът за изграждане на останалите 20-ина регионални депа.
Денка КАЦАРСКА
Topics: Новини | Comments Off on Гинка Чавдарова: Общините искат стъпки към финансова децентрализация за Бюджет 2011
Comments are closed.