« Разнообразие от слабости | Main | … »
Местни наблюдения на северозапад от София
By rraycheva | July 20, 2012
Author: ИПИ / 20.07.2012
В крайна сметка, посещението на региона оставя смесени чувства, които преминават от пълното отчаяние за някои икономически загиващи области до надеждата за развитие в други. Без наличието на силна и енергична общинска администрация, обаче, която да има желание да направи промени и да използва предоставените ѝ възможности, промени към по-добро няма как да се случат.
През изминаващата седмица екип на ИПИ посети няколко областни градове в северозападна България и разговаря с представители на бизнеса, местни медии и неправителствени организации. Ето някои наблюдения:
Местната власт е от ключово значение за развитието на региона – това не е ново откритие, но като се сравнят няколко иначе еднакви като дадености градове, става ясно, че ако има последователност, план и упоритост, нещата започват да се случват, често въпреки централната власт.
Местната власт, когато се сменя често, не успява за времето на мандата си да реализира големи проекти. В регионите обаче има и добри примери, където кметове, които карат трети или четвърти мандат, успешно развиват региона, най-вече с максимално използване на европейските средства и подобряване работата на администрацията.
Оказва се, че решаваща за усвояването на европейски средства е енергията и способностите на местната власт. Има малки общини, първенци по усвояване, и други, където проектите се бавят от години. Въпреки на места видимо подобрената инфраструктура и градска среда, обаче, европейските средства не могат с магическа пръчка да създадат траен и растящ бизнес.
Неща като електронна администрация и едно гише не се срещат по тези земи – може би е нормално в по-малките населени места да се разчита на личните познанства при работата с общинската власт, но често това води и до големи спънки от личен характер, които лесно биха били преодолени с електронна комуникация.
Някои региони живеят в миналото и отказват да отворят очите си за реалността – спомените за големите заводи, ниската безработица и високите заплати не им позволяват да започнат реални програми за преструктуриране на местната икономика. Оплакването, мрънкането и обвиненията към лошата пазарна икономика е единственото, което се прави от години, докато хората напускат града и страната.
Средното образование, което трябва да дава знания на младите и възможности за оцеляване и просперитет е тотално откъснато от реалността. В отделни градове все още съществуват профилирани гимназии и техникуми за професии и дейности, които от поне 10 години не съществуват в региона. Приспособяване обаче няма – техникумите продължават да приемат ученици, които не получават никакви практически знания, учителите в тях обаче запазват работното си място и съществуват на ръба на оцеляването, бизнесът се оплаква от неграмотни и неуки работници, а общината се чуди как да издържа училищната система. Всъщност, има едно положително развитие в тази сфера и това е обновяването на училищните сгради по програмата за енергийна ефективност и вече училищата имат прекрасен вид отвън. Това, което се случва отвътре, обаче, е трагично.
Навсякъде се твърди, че ако има висше учебни заведение или клон, нещата ще потръгнат – вярата, че студентите ще възродят региона, може и да не е безпочвена, но като стане въпрос за финансирането, качеството и евентуалното търсене, разговорът замира.
Участието на безработни в различни програми на социалното министерство се е превърнало в трайна професия за много безработни. Има стотици хора, които от години стоят без работа и записват курс след курс, за да получават дневни. Отношението на бизнеса към това явление е крайно негативно, тъй като не успява да намери работници, които да са съгласни да започнат работа и да бъдат обучени от самите фирми. От друга страна обаче, тази практика явно потушава напрежението в общината и носи някакви доходи за безработните, макар и символични. Дългосрочният ефект обаче със сигурност е твърде негативен – професията „безработен, посещаващ курсове” не позволява на нови фирми да дойдат в региона, защото или няма обучени хора, или няма хора, които да са склонни да работят от 09 до 17 ч. Да не забравяме и че един ден европейските пари за такива програми ще свършат.
Няколко обекти, на които се разчита за оживлението на северозападна България като например фериботът Никопол-Турну Мъгуреле и мостът Видин-Калафат по местните оценки са силно надценени. В крайна сметка се оказва, че емигрантите, които изпращат пари, шивашките цехове и селското стопанство (основно зърно)/хранително-вкусовата промишленост са основните източници на доход за тази част на страната. Индустрията също присъства, но това по-често е изключение.
Туризмът в този регион очевидно има потенциал (планини, минерални извори, манастири, исторически забележителности, река Дунав), но до момента този потенциал е далеч от развит – било то заради малкото инвеститори, било заради непоследователна политика на местните власти и липса на заинтересованост.
В повечето области се възлагат надежди е да се яви митологизираната фигура на „големия инвеститор”, който някак да поведе и възроди местната икономика. В същото време, обаче, повсеместно местните власти задушават оцеляващия местен бизнес с незаинтересоваността си, некомпетентността си, тромавостта си и откритата си продажност.
В крайна сметка, посещението на региона оставя смесени чувства, които преминават от пълното отчаяние за някои икономически загиващи области до надеждата за развитие в други. Без наличието на силна и енергична общинска администрация, обаче, която да има желание да направи промени и да използва предоставените ѝ възможности, промени към по-добро няма как да се случат.
Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/mestni-nablyudeniya-na-severozapad-ot-sofiya/#ixzz21Adl8tSD
Topics: Новини | Comments Off on Местни наблюдения на северозапад от София
Comments are closed.