« В Родината всеки ден е Великден и идва със своите чудеса | Main | Разпределя порциите и плюе в супата »
Да не се излагаме пред чужденците
By rraycheva | June 25, 2009
Гост-блогър: Боби
Екскурзоводските неволи ме срещат не само с хора от различни страни, но и от различни епохи.
След една обиколка на София с група чуждестранни гости ми се наложи да разговарям с голям началник от институцията домакин (на бюджетна издръжка).
Той: Моите служители ми докладваха как е минала обиколката.
Аз: ?? (Имаше едни девойки, уж организатори)
Той: Нямат претенции към английския ви.
Аз: Вижте, доста отдавна съм положила всичките си изпити по английски.
Той: Но как можахте да кажете на чужденците, че София при избирането й за столица е била кално и прашно село?! Не бива да оставяте такова впечатление за София у чужденците – че била кална, мръсна, прашна. И как можахте да кажете, че Охрид е кандидатствал за столица на България?
Аз: ??? (Дишам и броя до десет – и шефът, и подчинените му са като под индиго излезли от 1972-ра.)
Преди 30 години се считаше за нормално да се изсипват само захаросани истории върху главите на чуждестранните туристи. И по никакъв начин да не им се казва каква е средната заплата в България – всъщност инструкцията беше да им се казва, че е 2 000 (две хиляди) лева.
И днес ли ??
Пет града са кандидатствали за столица на България: Пловдив, Велико Търново, Казанлък, Охрид и София. Това е исторически факт.
София е била малко и неугледно, и кално градче с 20-ина хиляди жители, което след избирането му за столица с бурни темпове се развива и разраства. Затова австрийците ни подаряват жълтите павета. Затова девизът на града е „Расте, но не старее”.
И който не го е учил в училище, днес поне технологиите позволяват бързо и лесно човек да намери и да попрочете нещо в интернет.
Препоръчвам и на шефа, и на девойките да поразгледат едно-друго из нета.
А като начало – малко от блога „Стара София”:
…Рядко имало пътешественик или географ, който, описвайки София в две-три изречения, да пропускал думата „Кал”.
„Влязохме в София през купчини кал. Никога преди това или след това не бях виждал улици в толкова мръсно състояние.”, написал един през 1837 г. (1)
„…достигнахме затворените порти на София. След като ги отвориха, нашата конна върволица се втурна по мъчителните, тесни и каменисти улици. Това направихме с бясна скорост, докато стигнахме до хана без други инциденти освен стремителното падане на един кон и овалването на завивките ни в калта, която краси улиците на града независимо от климатичните условия. София, въпреки че е един от най-неприятните градове, които някога съм виждал, все пак трябва да се смята за столицата на България (днешна Северна България, Мизия – бел. ред.), и заемаща високо положение сред градовете в Европейска Турция…”, отбелязал друг през 1834 г. (2)
Константин Иречек духовито отбелязал в дневника си: „по улиците огромни гьолища – българска Венеция”, а по-късно пак там се жалвал: “изгубих галошите си в блатото пред къщи…” Иречек дори измислил специална терминология за софийските особености: “Подир пладне се изля страшен пороен дъжд, захвана софийското лошо време, езерният период.” (3)
„Много интересна гледка представляваха уличните локви, които се образуваха при по-обилни дъждове. Това бяха всъщност някакви мътни блата, по които самодоволно плуваха патиците… А когато трябваше да се прекоси сокакът, минувачите поставяха по него камъни, по които стъпваха предпазливо, и по този начин минаваха на отсрещната страна.” (4)
(1)”A Residence in Greece and Turkey”, Francis Hervé
(2)”Greece and the Levant; Or, Diary of a Summer’s Excursion in 1834″, Richard Burgess
(3)”Български дневник 1879-1884″, Константин Иречек
(4)”Моят роден град София”, Райна Костенцева
"Улица" Самоковска (Граф Игнатиев) преди епохата на асфалта. В дъното - Черната джамия, днес "Св.Св. Седмочисленици, а офицерът вероятно е на Попа.
Topics: Новини | Comments Off on Да не се излагаме пред чужденците
Comments are closed.