« Брой 4/2009 на е-Седмичник | Main | Животът е сън »
Конфликтът на интереси като моден аксесоар
By rraycheva | January 31, 2009
Голямата демократична промяна – в мисленето – не се е състояла и в областта на приемането на моралните норми на съвременното обще-житие ние сме още в 1972-а, а може би и в 1952-а. Трудно ми беше преди време да обясня на един финландски журналист коя е хранителната среда за корупцията у нас (той произнасяше думата като коррррупцион – с няколко много подчертани р-та, които на подсъзнателно ниво отразяваха отвращението му от явлението – явно характерно за повечето финландци, като се съди по това, че Финландия е една от най-некорумпираните страни в света). Та най-обобщаващата ми теза тогава бе, че прагът на толерантност към краденето от общото (защото корупцията е в крайна сметка това) в България е изключително висок: хората очакват всеки властимащ да краде, да се обогати за сметка на другите, и дори, ако не го направи и си тръгне от властта без къщите, яхтите, образованието в чужбина и бизнесите за децата си, колите и летящите чинии, хората не го/я уважават.
Конфликтът на интереси е меката форма на описание на корупцията, защото с това неясно все още за българското общество понятие се прави опит да се формулират всичките изгоди – не само парични, имотни и огромно разнообразие от други привилегии, които човек може да придобие благодарение на служебното си положение, но не бива.
Но ето, че Европата, тази „блудница вавилонска”, и наш нов моден дизайнер, е решила, че към нашите потури трябва да се пришие този моден аксесоар – защото без него няма да ни приеме в Клуба на големите (порасналите).
Само преди година, при избухването на големия скандал „батко-братко”, ръководители на държавата от най-висш ранг обясняваха, че конфликтът на интереси е не юридически, а морален проблем.
Грешка!
На ниво „мислене” конфликтът на интереси не е дори и морален проблем, т.е. изобщо не е проблем.
Доказателство първо: Присъствам на обучение на 50-ина представители на общински администрации и един от елементите е т.нар. „обучение чрез дилеми”. На участниците се представя поредица от дилеми, чиито отговори могат да бъдат само „да” или „не”. Въпросите касаят областите на конфликти на интереси, които могат да се появят в ежедневната работа на общинските експерти: Предприемач, който работи с общината, ви подарява изключително скъпа професионална литература – да я приема, или не? Предприемач, който печели обществени поръчки в общината, ви предлага едноседмична почивка в луксозната си вила край морския бряг, когато той/тя няма да е там – да приема или не? Предприемач, който печели обществени поръчки на местно ниво, предлага да плати образованието на детето ви в чужбина и по-късно – да го наеме на работа. Приемливо ли е това или не? Участниците – възрастни хора, работещи в общини от цялата страна – доста стройно успяха да преодолеят двоумението си при повечето предложени дилеми и избраха „правилните” отговори. Единствено при въпросите, касаещи децата им, те категорично се отказаха от цялата идея за предотвратяване/деклариране на конфликта на интереси и единодушно решиха, че след като техните деца (хипотетични, съществуващи, големи, малки) са талантливи и даровити, редно е да се образоват в чужбина, и те като родители просто са длъжни да им дадат тази възможност.
Доказателство второ: Предстои конкурс за изпълнение на малки проекти от местни НПО. Очаква се експертите в общинска администрация да спомогнат за по-бърза връзка с местните НПО и разпространяване на информацията. Оказва се, че общинарите не само не са разпространили информацията сред местната общност, но дори старателно са я крили. Защото самите те имат свои НПО и разчитат да се състезават на конкурса за проекти само помежду си. И са толкова убедени в правилността на направеното, че споделят как точно са крили информацията, когато са се появили външни, не-наши хора да разпитват и „да слухтят”, защото, нали, да няма конкуренция.
Доказателство трето: Общинските съветници са предприемачи. Те съвсем искрено ми казват, че не разбират къде е проблемът, когато общинският съветник участва в обществена поръчка, обявена от общината, и я печели. Какво имам пред вид, когато казвам, че трябва да избере дали да бъде общински съветник или бизнесмен? Между редовете ясно се чете – нали затова е станал общински съветник – за да печели търговете? Предишният кмет е имал няколко фирми фаворити и само те печелeли поръчките, докато сега за всички има хляб. Под „всички” вероятно се разбира „които са станали общински съветници”.
Да, модата е хубаво нещо, но в момента, в който дизайнерът отмести поглед от нас, ние ядно откъсваме модната дрънкулка и си оставаме по удобните, широки потури, в които не се вижда какво става.
Откъсна я и парламентът с отлагането на действието на Закона за предотвратяване на конфликта на интереси, макар справедливо да се отбелязва, че изискваните по този закон декларации чакат отговори само на 6, и то съвсем прости, въпроса.
Не знам дали обясненията на депутатите, че всеки ден им се обаждали от 10-15 общини, че не разбират как да попълнят декларациите за конфликт на интереси, бяха най-подходящото оправдание за отлагането на действието на закона, но напълно вярвам, че е имало такива обаждания.
Убедена съм, че огромното мнозинство от работещите в общините могат с лекота да отговорят на 6-те въпроса, както и да си спомнят кои са роднините им до 4 коляно и в този смисъл попълването на декларацията не представлява абсолютно никакво затруднение за тях.
Всъщност голямата чуденка е не „как да попълваме тези декларации?”, а „защо трябва да ги попълваме?” Ние си се чувстваме добре в потурите и хич, ама хич не ни блазнят алафрангите. И как да не ревнеш с пълно гърло песента „Плачът на Македония (България)”:
От връх Пирин планина
Отчаян глас се чува –
Македония плаче,
Ридае и проклина,
Европа цела псува:
“Проклета и триж клета
Да бъдеш ти, Европо,
Блуднице вавилонска”
Росица Райчева
Topics: Новини | Comments Off on Конфликтът на интереси като моден аксесоар
Comments are closed.