« Public Attitudes To Hate Speech In Bulgaria in 2018 | Main | Наръчник за гражданско участие 2019 »
Индекс за медийна грамотност 2018: Търси се здрав разум
By rraycheva | May 24, 2019
Страните от Северозападна Европа имат най-голям потенциал да устояват на ефектите от фалшивите новини поради високото качество на образованието, наличието на свободни медии и високото доверие между хората в тези държави. На другия полюс са Балканските страни, които се оказват най-уязвими към негативното влияние на фалшивите новини и феномена „пост-истина“, а сред основните причини за това са наличието на контролирани медии, недостатъците в образоването и ниската степен на доверие между хората.
България заема 30 място в класацията от 35 държави и се намира в предпоследния кръстър, редом със Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Албания. Позицията на България е непроменена спрямо позицията й от миналата година. На последните две места в класацията са Македония и Турция. От новите страни членки на ЕС най-добре се представя Естония, която заема пета позиция, като резултатът и се дължи главно на високото ниво на образование и добрата оценка за свободата на медиите. Най-голям спад спрямо миналата година отбелязва Полша, която губи три позиции, основно заради влошаване на оценките за медийна свобода.
Това сочат резултатите от новото издание на Индекса за медийна грамотност, изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София. Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. Тъй като индикаторите са с различна важност, те са включени с различна тежест в модела. Най-голяма тежест имат индикаторите за медийна свобода (на Freedom House и на Репортери без граници) и тези за образование (на PISA), като от тях четивната грамотност има най-голяма тежест. Индикаторите „е-участие“ (на ООН) и „доверие в другите“ (на Евростат) са със сравнително по-малка тежест спрямо другите.
Според резултатите на Индекса за 2018 г. страните, които са най-добре подготвени да се справят с въздействието на „пост-истината“ и фалшивите новини са страните от Северозападна Европа – скандинавските страни, Холандия, Естония и Ирландия. Това съвпада с изводи на други изследвания и експертни мнения, които открояват тези страни по отношение на техния капацитет да се справят с фалшивите новини. Страните с най-нисък резултат са в Югоизточна Европа – от Хърватия до Турция, заедно с непосредствените им съседи Унгария и Кипър. Като правило, причините за това класиране са свързани с наличието на слаби или посредствени резултати в образованието, както и оценката за медиите им като контролирани (зависими). Такива страни биха били по-уязвими към фалшиви новите и негативните им въздействия.
Клъстърният анализ на данните за 2018 г. показва диференцирането на пет групи държави със сходни характеристики. Страните в по-добре представящите се клъстъри са в северната и северозападната част на Европа, а на другата страна на картата и на класацията с резултатите са страните в Югоизточна Европа с един среден, преходен клъстър, обхващащ държави като Унгария, Италия и Гърция.
Topics: Библиотека, Гражданско образование | Comments Off on Индекс за медийна грамотност 2018: Търси се здрав разум
Comments are closed.