Знаете ли, че имаме Ден на организираното гражданско общество?
By rraycheva | June 25, 2009
Влизам в сайта на Икономическия и социален съвет, където намирам
Декларация на ИСС, обявяваща датата 19 май за Ден на организираното гражданско общество
От 15 май 2008 г.
Защо не сме го празнували вече втора година този светъл празник?
И да не сте посмели да казвате, че в България няма гражданско общество! Не само че има, ами е и организирано.
И още един детайл – последен от банерите в колоната вдясно на сайта е банер на Европортал.бг, който от доста години не е активен – май от 2007-а. Щракам да видя дали пък не е почнал да функционира отново, и от там изскача сайтът на една консултантска фирма, с основна дейност подготовка и управление на проекти.
Там намерих и информацията за броя подадени проекти по Фонда за НПО, публикувана от нас ден по-рано, както и съобщение, че сайтът ще участва в конкурса Уеб 2009.
Може и да спечели.
Topics: Новини | Comments Off on Знаете ли, че имаме Ден на организираното гражданско общество?
Разпределя порциите и плюе в супата
By rraycheva | June 25, 2009
Депутатите нямат власт. Нямат власт! (…) Как един депутат ще реши проблеми с проекти и тяхното инвестиране? Не е възможно! Властта е в моите ръце, това искам да разберете. Да! (…) Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Искам да сте много наясно с този въпрос, защото това е важен въпрос [това си е чиста заплаха – демек, без мен ще сте гладни и жадни, в мен е и хлябът, и ножът – бел. ред.] – и от гледна точка на проекти, и от гледна точка на оперативни програми, и така нататък. И когато ние искаме по-мощно присъствие в парламента, това означава, че ние искаме по-широко позициониране в парламента и оттам в централната власт. За да имам аз такива инструменти като нея – тя е шеф на Фонд Земеделие [посочва вероятно към Ализан Яхова, директор на Държавен фонд земеделие] – министри, зам.-министри, вицепремиери и т.н.
В мене е концентрирана властта, не във вашите депутати.
Искам да го знаете това нещо.
Толкоз за разпределението на еврофондовете, за обективната оценка на проектите, за критериите за оценка, за независимите оценители, за върховенството на закона и на обществения интерес над личния.
Ето как превеждам казаното:
Доган обещава на избирателите си, че ще продължи с адски темпове да корумпира държавата и да краде от общите пари, като в замяна на това една малка част от тях ще се прелее и към послушните, стига да му осигурят исканите 10, 20, 30 хиляди гласа.
А на г-н Ахмед Башев, понастоящем кмет на Гърмен, който като малко дете на ново колело се радва на това, че ще стане депутат, казва директно: Ти си и ще бъдеш никой, една безгласна буква, един пръст за гласуване след подаване на знак със зелен или червен маркер. Башев, може би със закъснение, ще разбере колко много истина има в поговорката „По-добре пръв на село, отколкото втори в града”.
Е, не е луд оня, който изяжда два зелника, а оня, който му ги дава.
Topics: Новини | Comments Off on Разпределя порциите и плюе в супата
Да не се излагаме пред чужденците
By rraycheva | June 25, 2009
Гост-блогър: Боби
Екскурзоводските неволи ме срещат не само с хора от различни страни, но и от различни епохи.
След една обиколка на София с група чуждестранни гости ми се наложи да разговарям с голям началник от институцията домакин (на бюджетна издръжка).
Той: Моите служители ми докладваха как е минала обиколката.
Аз: ?? (Имаше едни девойки, уж организатори)
Той: Нямат претенции към английския ви.
Аз: Вижте, доста отдавна съм положила всичките си изпити по английски.
Той: Но как можахте да кажете на чужденците, че София при избирането й за столица е била кално и прашно село?! Не бива да оставяте такова впечатление за София у чужденците – че била кална, мръсна, прашна. И как можахте да кажете, че Охрид е кандидатствал за столица на България?
Аз: ??? (Дишам и броя до десет – и шефът, и подчинените му са като под индиго излезли от 1972-ра.)
Преди 30 години се считаше за нормално да се изсипват само захаросани истории върху главите на чуждестранните туристи. И по никакъв начин да не им се казва каква е средната заплата в България – всъщност инструкцията беше да им се казва, че е 2 000 (две хиляди) лева.
И днес ли ??
Пет града са кандидатствали за столица на България: Пловдив, Велико Търново, Казанлък, Охрид и София. Това е исторически факт.
София е била малко и неугледно, и кално градче с 20-ина хиляди жители, което след избирането му за столица с бурни темпове се развива и разраства. Затова австрийците ни подаряват жълтите павета. Затова девизът на града е „Расте, но не старее”.
И който не го е учил в училище, днес поне технологиите позволяват бързо и лесно човек да намери и да попрочете нещо в интернет.
Препоръчвам и на шефа, и на девойките да поразгледат едно-друго из нета.
А като начало – малко от блога „Стара София”:
…Рядко имало пътешественик или географ, който, описвайки София в две-три изречения, да пропускал думата „Кал”.
„Влязохме в София през купчини кал. Никога преди това или след това не бях виждал улици в толкова мръсно състояние.”, написал един през 1837 г. (1)
„…достигнахме затворените порти на София. След като ги отвориха, нашата конна върволица се втурна по мъчителните, тесни и каменисти улици. Това направихме с бясна скорост, докато стигнахме до хана без други инциденти освен стремителното падане на един кон и овалването на завивките ни в калта, която краси улиците на града независимо от климатичните условия. София, въпреки че е един от най-неприятните градове, които някога съм виждал, все пак трябва да се смята за столицата на България (днешна Северна България, Мизия – бел. ред.), и заемаща високо положение сред градовете в Европейска Турция…”, отбелязал друг през 1834 г. (2)
Константин Иречек духовито отбелязал в дневника си: „по улиците огромни гьолища – българска Венеция”, а по-късно пак там се жалвал: “изгубих галошите си в блатото пред къщи…” Иречек дори измислил специална терминология за софийските особености: “Подир пладне се изля страшен пороен дъжд, захвана софийското лошо време, езерният период.” (3)
„Много интересна гледка представляваха уличните локви, които се образуваха при по-обилни дъждове. Това бяха всъщност някакви мътни блата, по които самодоволно плуваха патиците… А когато трябваше да се прекоси сокакът, минувачите поставяха по него камъни, по които стъпваха предпазливо, и по този начин минаваха на отсрещната страна.” (4)
(1)”A Residence in Greece and Turkey”, Francis Hervé
(2)”Greece and the Levant; Or, Diary of a Summer’s Excursion in 1834″, Richard Burgess
(3)”Български дневник 1879-1884″, Константин Иречек
(4)”Моят роден град София”, Райна Костенцева
"Улица" Самоковска (Граф Игнатиев) преди епохата на асфалта. В дъното - Черната джамия, днес "Св.Св. Седмочисленици, а офицерът вероятно е на Попа.
Topics: Новини | Comments Off on Да не се излагаме пред чужденците
В Родината всеки ден е Великден и идва със своите чудеса
By rraycheva | June 22, 2009
9-милионова градинка в Красно село. Брей, вода газим, жадни ходим.! Що и ние не сме ипотекирали дворчетата и кварталните градинки?
Забавленията на управляващите
Днес, БНТ, дебат на мажоритарните кандидати в Кърджали
На въпрос защо мажоритарният кандидат от ДПС не присъства Лютви Местан отговори:
“За съжаление, очакването ми, че няма да има истински дебати за ангажиментите ни за Кърджали и за страната, тази моя най-лоша прогноза се сбъдва още с първите анонси. Аз мисля, че е проява на известна нескромност да искаш политически дебати непременно с лидера на една партия и бих предложил да приемем отсъствието на г-н Доган като проява на определен жест. Както виждате дебатите вече не са на нивото на г-н Доган.
– Точно, изчерпателно, нещата наречени с истинските им имена – както винаги.
Topics: Новини | Comments Off on В Родината всеки ден е Великден и идва със своите чудеса
Съботно-неделно окултуряване
By rraycheva | June 21, 2009
Събота и неделя са дните, когато наваксвам и излапвам седмичната си доза духовност.
Чета „Доброжелателните” на Джонатан Лител. Това е не само писателски подвиг, както нарича книгата „Пари мач”. Тези 800 и кусур страници са и читателски подвиг. Ауе (разказвач и главен герой) току що го простреляха край Сталинград, а не съм дори преполовила книгата. Но тъй като е доста изискваща и изстискваща, не искам да говоря за нея – все още.
Затова пък се сетих, че и аз гледах „Дзифт”. И мога да досадя с впечатления.
Беше преди седмица, по тв. Малък екран – да, сигурно се е загубило нещо от очароването и въздействието на филма. Но дистанционното ме спасяваше в моменти на скука. Прескачах до някой друг канал, т.е. на скука от друг вид, и се връщах с надежда да озари и мен катарзисът. Нали изкуството трябвало било да води до катарзис.
Още с появата на филма и с небивалия му успех сред българските зрители почнах да изпитвам подозрения. Как може един филм, замислен като арт, че и черно бял филм, че и филм ноар, да се хареса така масово? Кога българинът е почнал да цени високото изкуство?
Изчетох книжката, едноименната, попаднах на някое и друго интервю със създатели на филма, в които ползваха, явно на място, толкова много чуждици, че се преизпълних с уважения към ерудицията им. Аз самата поне 10 пъти съм чела дефиницията на „метонимия”, примерно, но в момента не знам какво е това.
Започна филмът, и с първите кадри, като зазвуча оня ми ти „краснознаменный” военен руски хор, веднага разбрах защо филмът е бил награден в Москва. Защо обаче Московският кинофестивал беше приравнен едва ли не към Кан и Венеция, мога да си обясня само с тщеславието на авторите. Та той не може да бъде сравнен дори с Карлови Вари.
След това, за моя искрена изненада, се оказа, че гледам не само черно-бял, ами и ням филм. Вярно, титрите бяха заменени с глас зад кадър, все пак технологиите и 21-ви век си казаха думата.
Диалог всъщност нямаше. Имаше един плах опит за повече (раз?)говор в сцена от кръчма, в която няколко лица се появиха за пръв и последен път в кадър и разказаха по нещо, дето навремето обобщавахме с фразата „великия плевенски нещастен случай”. (Не знам колко от четящите са чували тази фраза, та ще поясня: става дума за съшита с бели конци история на невероятни нещастни стечения на обстоятелствата и събития. Мисля, че самият случай представляваше нещо като: Един счетоводител се връща в къщи и в чантата си носи парите от касата – служебни. Като се прибира у дома, не си спомням как малкото му дете остава насаме с чантата и, понеже е студено, започва да хвърля банкнотите в печката. Бащата го вижда и получава удар. В крайна сметка, мисля, детето загиваше, къщата се подпалваше и изгоряваше, като междувременно майката успяваше да се хвърли от балкона.)
Подразни ме, че някой може да смята, че преди войната престилките на ученичките са били с дължина над коляното.
Подразни ме, че целият филм изобщо не разчита на актьорите, и създава впечатлението, че всеки, който отговаря на търсения типаж, би се справил със същия успех.
Подразниха ме и ред други неща. И те дребни.
С една дума, един филм, като почнеш да отделяш повече внимание на това кое точно място е избрано за снимки, отколкото на историята, пиши го бегал.
Историята във филма тръгва от дзифта и стига до диаманта. Филмът тръгва от нещо като дзифт, но до диамант не стига.
И още малко култура: от понеделник в Лондон ще се продава първи винил на Thought, с две авторски парчета. Това ме изпълва със задоволство, защото Thought ми се пада нещо рода.
РРайчева
Topics: Новини | Comments Off on Съботно-неделно окултуряване
МС за правилата и нормите за общуване в държавната администрация
By rraycheva | June 19, 2009
Поучително писмо от МС до Валерия Петрова, момичето, което не иска да се пуши на работното място.
Правилата и нормите за общуване в държавната администрация??!
Къде са описани?
Трябва да ги знаем, защото, оказва се, те са по-важни от законите.
От блога на Валерия Петрова чрез Галерия на усмивките
Topics: Новини | Comments Off on МС за правилата и нормите за общуване в държавната администрация
Голямото изчезване на тока
By rraycheva | June 19, 2009
Искаме еврокомисар по енергетиката, за да научи европейците как се намалява потребление на тока с 50% или с 27% – както дойде, и как се пести от климатици, и други хитрини за преборване на глобалното затопляне, икономическата криза и каквото се сетите още.
Цената на тока извън България паднала с 13%, пък и износът се е свил, така че защо продължаваме смешно да плачем за 3-ти и 4-ти блок на Козлодуй, че дори и за 1-ви и 2-ри? За какво ни е АЕЦ в Белене, и то точно сега, и то с пари и технология от Русия?
За какво ли е всичко това? Познайте – сега ще се замерят едни хора с проценти – от сега да чак до изборите. За да ни подготвят психологически, че повишаване на тока ще има, и ако ни го увеличат не с 27%, а, примерно, с 12% – да се радваме, че леко сме се отървали. Но това – чааак след изборите!
Ама че сте инати! Повишихме цената на електричеството – вие почнахте да пестите. Така че пак трябваше да я повишим. Толкова ли е трудно за разбиране?!
Topics: Новини | Comments Off on Голямото изчезване на тока
Голямото преселение на боклука
By rraycheva | June 19, 2009
16 юли 2009 г. ще превърне цяла България в София на 6 март, когато Новера спря да чисти.
Защото през 2003 г., когато като отличници затваряме преговорна глава „Околна среда”, в областта на управлението на отпадъците са изготвени подробни прилагащи програми за три европейски директиви, за които е договорен преходен период. За депониране на битовите отпадъци е договорена датата 16 юли 2009 г.
През същата 2003 г. е разработена Програма за прилагане на директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците, МОСВ, София, март 2003. В нея се казва:
Въз основа на въпросници предоставени, разпространени от МОСВ в рамките на проект [2], са постъпили предложения от общинските администрации за регионално коопериране и изграждане на 51 депа за отпадъци, които да осигурят обслужването на цялото население в страната. Посочените депа трябва да бъдат въведени в експлоатация към 2009 г. и да осигурят достатъчен капацитет за обезвреждане на цялото количество битови отпадъци образувани в страната.
(…)
Изграждането на системата от 51 регионални депа за обезвреждане на битови отпадъци ще бъде основен приоритет на програмата. Към 16 юли 2009 г., посочените депа, ще разполагат с необходимият капацитет, осигуряващ приемане на цялото количество на предвидените за депониране битови отпадъци в страната.
През 2007 г. министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров представя отчет пред Парламентарната комисия по Околна среда за изпълнение на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (2003 – 2007 г.), 24 януари 2007 г.:
За изпълнението на Директива 1999/31/ ЕС са договорени следните преходни периоди:
– за депата за инертни и неопасни (битови, строителни и производствени) отпадъци – до 16 юли 2009 г.
Експлоатацията на съществуващите общински депа за битови отпадъци трябва да бъде преустановена до въвеждането в експлоатация на съответното регионално депо в рамките на системата от 55 регионални депа.
Към м. декември 2006 г., изпълнението на Програмата за прилагане на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците и Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (2003 –2007 г.), е следното:
– Построени и въведени в експлоатация са 23 регионални депа – в т.ч. депата в Русе, Монтана, Силистра, Севлиево, с финансиране по програма ИСПА, на обща стойност 29 660 хил. евро
– В процес на строителство са 7 нови регионални депа
– Проектите на останалите 24 депа (22 регионални и 2 общински), се намират на различни етапи от подготовката им за реализация.
Неизпълнението от страна на България на мерките, залегнали Програмата за прилагане на Директива 1999/31/ ЕС за депониране на отпадъците, в договорените срокове и преходни периоди е основание за предявяване на претенции от страна на Комисията и останалите страни членки, включително налагане на имуществени санкции от страна на Европейския Съд (чл. 226 и 228 от Договора за Европейските Общности ).
Защо към момента са построени само 27 депа, при положение, че и пари, и планове, и програми имаше – не е ясно.
МОСВ настоява да се закрият сметищата (май 203 на брой), които не отговарят на европейските изисквания, на обещаната дата и сметта да се вози до съществуващите регионални депа – както се оказа, на разстояние от 20 до 120 км. Не е ясно как министерството е изчислило, че това ще струва на общините общо 5-6 млн. лв. Техните [на общините] изчисления като че клонят към 5-6 млн. на община.
Ясно е обаче, че общините не разполагат с балиращи машини, така че оригиналните боклукчийски камиони с оригиналния боклук ще пътуват по пътищата на страната. Които, четохме в пресата, усилено се ремонтират в момента. За да поемат тежкотоварните возила, вероятно.
Щом още в началото на годината всичко това е било ясно, защо не е било наредено разходите по извозването на боклука да се включат в бюджетите на общините също не е ясно.
Как ще се чистят градовете и селата, като сметосъбиращите машини ще могат да правят по един курс дневно и след това да поемат по дългия път към регионалното депо?
Новите „европейски” депа са разчетени за определени общини за 15 години. Ако сега започнат да се пълнят със сметта на примерно три пъти повече общини, това ще съкрати живота им, и съвсем скоро гордите им собственици, поради изчерпване на обемите им, ще трябва да карат своята смет в предстоящите да се построят депа. Чийто обем също ще бъде изчерпан десет години по-рано.
Очертава се едно страшно перпетуум мобиле на боклука из страната.
Чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди казва: Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Като вдигнат повсеместно такса смет, може и да се сетим за този закон.
Topics: Новини | Comments Off on Голямото преселение на боклука
Кризата
By rraycheva | June 17, 2009
btv в праймтайма дава турски сапунен сериал, който иначе би заел часовете от 15 до 17.
А в съботния праймтайм повтаря благотворително шоу отпреди година, без да си дава сметка колко абсурдно изглеждат днес 24-каратовите усмивки и балните рокли.
Салатите в менютата на ресторантите са намалели с по 100 грама, а в чинията – с по 200.
5-те км от магистрала Люлин ни напомнят за 5-те милиарда лв., които пред тази година щяха да се инвестират в инфраструктура, но някъде по пътя като същи еврофондове се замразиха.
В магазина кутия сладолед единия ден струва 4 лв., а на следващия – 4,80.
И някак си постепенно престанаха да ни говорят за буферите, които щяха …..
Topics: Новини | Comments Off on Кризата
На 1 година
By rraycheva | June 15, 2009
Някак незабелязано Municeps навърши една година.
На 11 юни.
Поради многото ангажименти пропуснахме тази светла дата.
Така че на патерица – ЧРД!
Topics: Новини | Comments Off on На 1 година
« Previous Entries Next Entries »