Municeps*

Municeps - Гражданин на общината, съгражданин, сънародник (лат.). Произлиза от munia сареге – да участваш в задълженията.

Recent Posts

Recent Comments

Топло

By rraycheva | November 11, 2008

Отоплението в столицата засега е достъпно само за болници, детски градини, училища и някои обществени сгради.

Да, ама не.

Днес в офиса на ФРМС има парно. Защото, казват, в съседната сграда живеел н’екъв шеф на „Топлофикация”.

Социализъм! Построили сме го за някои (и за нас, в случая), без да подозираме.

Topics: Новини | Comments Off on Топло

10 ноември – Ден на благодарността

By rraycheva | November 9, 2008

На 10.11.1989 г. на пленум на ЦК на БКП Тодор Живков бива освободен от длъжността генерален секретар на партията. С благодарности за приноса му и за дългогодишния труд в полза на партията и държавата.

Затова 10 ноември е българският Ден на благодарността.

На 17 ноември 1989 г. Народното събрание освобождава Т. Живков от длъжността председател на Държавния съвет. Отменен е и чл. 271 от НК, забраняващ критика против режима.
В заключителното си слово на пленума на 10.11.1989 г. избраният на мястото на Живков нов генсек Петър Младенов казва: “Ние виждаме преустойството в България единствено и изключително в рамките на социализма, в името на социализма и по пътя на социализма”.

Статуя на Тодор Живков в родното му място Правец

Topics: Новини | Comments Off on 10 ноември – Ден на благодарността

е-Седмичник 42/2008

By rraycheva | October 30, 2008

Брой 42/2008 г. на е-Седмичника на ФРМС ще намерите на:

http://www.flgr.bg/bg/cms/o/3236/o/1020

Topics: Новини | Comments Off on е-Седмичник 42/2008

Администрация по български

By rraycheva | October 30, 2008

Отново за зачекнатата тема за оценката и самооценката на публичната администрация.
Един от проблемите е в това, че администраторите не виждат процедурата като цяло – каквато я възприема гражданинът, а ги е грижа само за онази малка брънка, за която са натоварени да отговарят: за този печат, за онзи подпис.
В съдебната система положението е подобно – всеки отчита спазени срокове само по своето си дело на своята инстанция, и не го е еня от онова дело, което тормози гражданина години наред – първа инстанция, та втора, та трета, отначало и т.н.
Но след като публичната администрация декларира колко много се интересува и колко много търси обратна връзка с клиентите си/гражданите, нека никой не се чувства обиден от предлагания текст!  

Администрация по български – абсурдна пиеса в 3 сцени
Напоследък България я наричат Абсурдистан. При сблъсък с държавната администрация често се чува репликата: “Добре дошли в Абсурдистан!” Сирил Паркинсон отдавна е очертал основните правила, по които действа бюрокрацията, но тук чиновниците са направили доста, за да обогатят натрупания в това отношение опит. Ето три характерни примера за абсурдната пиеса, в която ни вкарва администрацията по български.

Сцена първа
Гражданинът X тръгва за Испания на гурбет, но няма пари. Решава да продаде старата наследствена селска къща, за да си купи билет. За целта, първо трябва да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Нужна му е молба – декларация, заверена от техническия и правен отдел на общината и от Областната управа, че имотът не е държавна собственост. Още в Областната управа му смразяват кръвта, като му казват: “Ела след тридесет дни! Трябва да се направят справки дали някога имотът не е бил държавна собственост.” “Какво значение има чий е бил някога? Нали е важно да се види, че не е така?!”, моли се човекът. След като молбите не помагат, няколко банкноти разменят собствениците си и заветният печат е сложен.Тича господин X  в общината, където вади нови банкноти, за да станат тридесетте дни седем. Получава бележка, че на осмия ден може да си получи документа. Отива на регистрацията и служителката, която дъвче дъвка и играе карти на компютъра, му казва с прозявка: “Преписката я няма!” “Как така я няма, възмущава се гражданинът. Нали си платих! Нали тук пише крайния срок?“ “Ами, казах, че я няма, господине! Туй, дето е написано, го е отбелязал компютърът”, свива тлъстите си рамене служителката на народа и отново забива поглед в монитора. Следва нов сондаж при техник, в правен отдел, при секретар на кмета и навсякъде – раздяла с нови банкноти. Когато документът е изготвен, гражданинът X е потънал в заеми, а половината бащина къщица е изядена на зелено.

Сцена втора
Гражданинът Y решава да си възстанови имот, който му се полага по реституцията. Води битки девет години, поради нежеланието на общинската администрация да му съдейства, като издаде скица на имота, за да може той да се снабди с нотариален акт. По тази причина, Общинската комисия за земеделие и гори (в началото на битката, само Общинска земеделска комисия) отказва да приключи процедурата по възстановяване на имота. Следва съдебно дело. Общинската управа пренебрегва и нареждането на съда в отказа си да издаде скица и съдията е принуден да реши проблема с назначаване на експерт, който да изработи скицата. Y печели делото и  комисията му възстановява имота. Е, и? Отново се връща на изходна позиция. Общината продължава да не дава скица, въпреки поредицата от молби и внесени такси.Някъде на десетата година, човекът обезумява и завежда дело пред Административен съд за издаване на скицата. “Не можем, защото собственикът е друг!” – гордо заявява пред съда юристът на Общинската управа и вади нотариален акт. Слисаният и нещастен Y вижда, че предприятие, което не е собственик, но е получило скицата без проблем е продало неговия собствен имот – на общината. Гражданинът завежда нов иск за собственост, та да обезсили този нотариален акт. Колко време ще се бори? Сигурно до края на дните си. А също и децата, и внуците му.

Сцена трета
Нещастният гражданин Z иска да води дело, за да докаже собствеността си върху имот, който се ползва и владее от друг човек, снабдил се по неведоми пътища с нотариален акт. За целта му трябва данъчна оценка на имота. Да, ама не ! Човекът, заграбил имота му, иначе е добър данъкоплатец, открил е партида на свое име и си плаща данъците най-редовно. Друг човек не може да получи удостоверение от Данъчната служба. Отчаяният Z обяснява положението на служителите и че документът му трябва за пред съда. “Не може!”, свива рамене служителката.
Отива в съда и обяснява положението и там. “Не можете да заведете делото без данъчна оценка”, отговарят му в деловодството.
Чиновниците в една отслабнала държава се държат като паразити. Колкото по-бедна е тя, колкото повече кризи се проявяват, толкова по-голям е броят на паразитите, толкова по-слаб става шансът държавата да заработи.

От http://www.bulgariasega.com/news/2671.html през http://e-vestnik.bg/4862

Topics: Новини | Comments Off on Администрация по български

С мисъл за хората

By rraycheva | October 30, 2008

Мисълта е еднакво интензивна, явно хората са различни…

Обществен транспорт в Хелзинки, Финландия – как можеш да провериш къде ти е трамваят, на коя пресечка и кога пристига на твоята спирка.

Вгледайте се – те наистина се движат!

Софийски градски транспорт – същото, ама не съвсем.

Topics: Новини | Comments Off on С мисъл за хората

Оригинал: Разликата между пасене и запърчване

By rraycheva | October 28, 2008

Рубрика “Оригинал” – за любопитни нещица, събирани през годините


Жалба до секретаря на общината:

Беше ми съставен акт от полицай на общината, за туй, че козите ми пасели на старите гробища. Това не е вярно. Моите кози минаваха само през гробищата, но по същото време там беше пръча на Асен. Той пасеше.
Моите кози като го видяха отидоха при него, защото животинките се бяха разпърчили. Време им беше. И едната коза се запърчи на един гроб с пръча на Асен. Тя не пасеше на гробищата, а само се запърчаше.
Но старши сержант М. тогава дойде и ми състави наказателно постановление, че козата пасе, а това не е правомерно.
Моля да бъде отменено въпросното постановление. Кажете на вашите полицаи да се обучат да правят разлика между пасене и запърчване.
Вярвам, че жалбата ми ще бъде уважена!

Topics: Новини | Comments Off on Оригинал: Разликата между пасене и запърчване

Златна есен край Охрид

By rraycheva | October 27, 2008

(Голяма) Част от екипа ни се порадва на страхотно време и природни и други красоти край Охрид и Охридското езеро този уикенд:

Topics: Новини | Comments Off on Златна есен край Охрид

Защо самооценката на местните власти в България се разминава с оценката на гражданите?

By rraycheva | October 22, 2008

Българските местни власти за последното десетилетие натрупаха опит в привличането и ангажирането на гражданите във вземането на решения на местно ниво и в сътрудничество със своите граждански и бизнес партньори развиха разнообразни техники за това участие: привличане на експерти в работата на комисиите към общинския съвет, открити и изнесени заседания на общинските съвети и възможност гражданите да поставят питания по обществено значими въпроси в рамките на заседанията на общинските съвети, публични осъждания и консултативни съвети, тематични обществени съвети, и др.

Въпреки натрупания опит, не може да се говори за последователност и приемственост на добрите практики. Те се прилагат в единични общини, в рамките на един отделен мандат и доброто функциониране на системата все още зависи от желанието и зрелостта на отделни лидери, от политическата конюнктура, от зрелостта на гражданското общество и организации на дадена територия. В този смисъл не може да се говори за стабилни постижения, върху които се надгражда, а по-скоро общинските ръководства с всеки нов мандат избират наново онези техники и форми за гражданско участие във вземането на решения на местно ниво, за  които се чувстват най-подготвени и най-склонни да приложат. 

Имах възможност да се запозная с резултатите от проучване от края на август 2008 г. Проучването е проведено в 47 общини сред представители на местните власти. И те оценяват много високо работата си с гражданите: 
–          В 86% от изследваните общини се декларира активен граждански контрол по изпълнението на приети дългосрочни програми за развитие на общините;
–          Различни консултативни съвети с участие на гражданите са учредени в 73% от изследваните общини;
–          Допитвания сред гражданите по въпроси от обществена значимост чрез анкети и други форми се провеждат редовно в 53% от изследваните общини (и рядко – в 30% от тях);
–          Ясна и достъпна информация на различни професионални и социални групи се предоставя в 100% от общините;
–          Общинските съвети са приели правила за предотвратяване конфликт на интереси (разписани в Правилника за дейността на общинските съвети, по рядко в или и в Етичен кодекс);
–          В 87% от анкетираните общини съществуват ясни критерии при определянето на членовете на комисиите за провеждане на обществените поръчки;
–          Почти всички декларират, че полагат специални усилия за представяне на проекто-бюджета в достъпен и разбираем за гражданите вид. 

Още през 2006 г. изследване на Alpha Research Ltd. по заръка на ААМР, озаглавено “Ефективност и отговорност на местното самоуправление”, констатира плавен ръст в неудовлетвореността на гражданите от дейността на местните власти.  От анкетираните граждани:
–          61 % смятат, че местните власти не предоставят възможности на гражданите да участват във вземането на решения по важни проблеми.
–          65 % смятат, че решенията в тяхната община не се вземат прозрачно.
–          60 % смятат, че местните власти не вземат предвид позицията и мнението на гражданите, когато вземат решения. 

Паралелно текат два процеса:
–          От една страна, местните власти изпълняват официалното, законово регламентирано използване на механизми за информиране на гражданите.
–          От друга страна, това не допринася за подобряване на качеството, пълнотата и задълбочеността на информацията, като същински значимата и полезна информация се намира в неофициални информационни канали. 

Гражданите се чувстват се чувстват силно незапознати с ключови въпроси като:
–          как се изразходват парите от данъци и такси (73 %),
–          как се стопанисва общинската собственост (73 %),
–          какви мерки за подобряване на икономическото състояние предприемат местните власти (75 %). 

Българските местни власти подценяват прозрачността и диалога с гражданите, като вярват, че доброто административно обслужване и доброто икономическо развитие е достатъчно. Фактът, че по-висока критичност изказват жителите на икономически най-добре развитите големи общини ясно демонстрира колко важен е проблемът “по-достъпна и прозрачна местна власт”. 

Изследване на Маркет Линкс в рамките на проект “Добро управление и организационна култура на българските местни власти” от юли – август 2007 г. също открива разминаване между самооценката на местната власт, от една страна, и оценката на гражданите, НПО и бизнеса.
Мненията на двете страни се срещат само при оценка на условията на работа на служителите в администрациите. Оценките като абсолютна стойност се доближават, но при гражданите, бизнеса и НПО това е една от най-високите стойности, т.е. счита се, че условията за работа са добри, докато за работещите в местните администрации това е една от най-ниските стойности, т.е. условията за работа не се преценяват като много добри.
В останалите области разминаването – за различните общини в различна степен – присъства. Самооценката отново е значително по-висока от оценката: това са областите:
–          работа с гражданите,
–          работа с бизнеса,
–          работа с НПО и
–          качество на обслужване на гражданите и организациите. 

Как общинарите да погледнат на работата си с очите на хората и обратно?
Възможно ли е сближаване на позициите?
Да, при прозрачна и отчетна работа на администрациите, при реално отчитане на резултатите от нея и при търсене на по-голяма ефективност и ефикасност.

Т.е. гражданите трябва да знаят какво получават срещу всеки лев от своите данъци и да са убедени, че това е най-добрият възможен резултат.

Росица Райчева 

Topics: Новини | Comments Off on Защо самооценката на местните власти в България се разминава с оценката на гражданите?

е-Седмичник 41/2008

By rraycheva | October 22, 2008

Брой 41/2008 г. на е-Седмичника на ФРМС ще намерите на:

http://www.flgr.bg/bg/cms/o/3229/o/1020

Topics: Новини | Comments Off on е-Седмичник 41/2008

Оригинал 1957 – “мъж на жена си и нейн внук”

By rraycheva | October 21, 2008

Днес започваме нова рубрика “Оригинал” – за любопитни нещица, събирани през годините.

Вх. № 240, дело VІ
Получено на 30.І. 57 г.ДО
Др. Инспектор по охрана на труда
При ОКПС – Здравни работници
ПЛОВДИВ

М О Л Б А
от ХХХХХ ХХХХХХ Ххххххв, служител
при окол. болница с. Ген Николаево, Пловдивско   

Другарю Инспектор, 
Работя като служител при окол. болница с. Ген. Николаево. До 1954 г. получавах семейни добавки за деца, за сина си Йозо, а оттогава насетне такива не ми се изплащат от болницата.
Моля Ви, наредете на управителя да ми се изплащат семейни добавки, като имам предвид следното:
През 1942 г. се ожених за една въэрастна вдовица, която имаше голяма дъщеря. Последната непосредствено след брака, осинових. Баща ми, вдовец често посещаваше семейството ми и в резултат на това се ожени за доведената ми дъщеря. По този начин дъщеря ми стана втора моя майка, а баща ми – мой зет. Жената на баща ми, т.е. моята доведена дъщеря, която същевременно стана моя втора майка, роди едно момченце, което сега е на 12 години и което, разбира се ми стана брат и същевременно внук.
Понеже съм мъж на майката на доведената ми дъщеря, то жена ми стана моя баба, тъй като е майка на жената на баща ми.
По този начин аз същевременно мъж на жена си, а също така и нейн внук.
Обаче и жена ми роди от мене едно момченце, което сега е на 10 години и което стана шурей на баща ми, а на мене пък вуйчо, тъй като е брат на мащехата ми майка, която ми е дъщеря.
По този начин станах сам на себе си дядо, тъй като жена ми е баба, а аз съм нейн мъж.
Моля да ми отговорите, имам ли право за сина си, сиреч вуйчо ми, да получавам семейни добавки? 

С поздрав: /п/  Х. Ххххххв

Topics: Новини | Comments Off on Оригинал 1957 – “мъж на жена си и нейн внук”


« Previous Entries Next Entries »