Municeps*

Municeps - Гражданин на общината, съгражданин, сънародник (лат.). Произлиза от munia сареге – да участваш в задълженията.

Recent Posts

Recent Comments


« | Main | »

Годишен доклад на БХК за 2016 г.: Тревожни ограничения на правата на най-уязвимите групи в България

By rraycheva | April 20, 2017

pdf_icon   annual_bhc_report_2016_issn-2367-6930_bg

През 2016 г. глобалните тенденции към ограничаване на човешките права не подминаха и България. Страхът от потенциалното въздействие на бежанския поток засили подкрепата за националистическите движения и доведе до ограничаване на правата и свободите на гражданите, като диспропорционално бяха засегнати малцинствените групи и бежанците. Това отчита годишният доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК), издаван от 1994 г. насам.

“Сред основните проблеми през 2016 г. бе застоят в решаването на проблемите на етническите и религиозните малцинства в България. Застой през годината отбеляза и реформата на съдебната власт и особено на прокуратурата. Свободата на изразяване продължи да се срива. Както и в предходни години, корупцията разяждаше почти всички сфери на обществения живот и оставаше безнаказана. Най-голям регрес отбеляза публичното подбуждане, включително от страна на високопоставени политици, към омраза, дискриминация и насилие спрямо ромите, мигрантите и мюсюлманите, както и насилията, извършени спрямо представители на тези групи от страна на служители на реда и частни лица”, каза Красимир Кънев, председател на БХК.

БХК изтъква като основни следните проблеми и подобрения в България за 2016 г.: 

●      Влиянието на няколко ултранационалистически партии от неототалитарен тип върху държавното управление доведе до изменения в Изборния кодекс в навечерието на президентските избори, с които се въведе дискриминационна уредба за упражняване на избирателните права на българските граждани, които живеят извън ЕС. Бе приет Закон за противодействие на тероризма, въвеждащ разнообразие от мерки, някои от които могат да засегнат неоправдано личния живот, правото на свобода на придвижване, както и други човешки права.

●      Драстично се влоши ситуацията с публичното подбуждане към омраза, дискриминация и насилие на основата на раса, националност, етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация. Разпространяването на открити лъжи и расистки подстрекателства в социалните мрежи и медиите срещу ромите, мюсюлманите и мигрантите, и организирането на разнообразни публични прояви на расистки групи достигнаха безпрецедентни мащаби. Бездействието на прокуратурата спрямо престъпленията от омраза допринесе за доминиращия климат на ксенофобия и нетолерантност.

●      И през 2016 г. достъпът до територия на бежанците не бе гарантиран. Продължиха сведенията от лица, търсещи закрила, за осъществени спрямо тях незаконни действия по отблъскване, физическо насилие или обири, извършвани както от служители на смесените полицейски патрули по границата, така и от частни лица и групи на т.нар. “ловци на бежанци”. Пренаселването на бежанските лагери в края на лятото на 2016 г., както и възникналите редица инцидента в лагера в Харманли, демонстрираха за пореден път дефицитите на националната система по убежището.

●      Не се състояха същностни реформи в прокуратурата, които да обусловят повишаване на нейната отчетност и ефективност. Бяха приети положителни промени, макар и ограничени, в Закона за съдебната власт, включително обособяване на две колегии във Висшия съдебен съвет – съдийска и прокурорска, както и въвеждане на елементи на съдийско самоуправление.

●      През 2016 г. бе постигнат прогрес в няколко сфери, най-важната от които е реформата на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Те обхващат широк кръг правоотношения – материалните условия в местата за лишаване от свобода, режимът, съдебният контрол върху актовете на затворническата администрация, превенцията и обезщетяването на лишените от свобода поради поставянето им нечовешки и унизителни условия, предсрочното освобождаване. Във всички тях промените ще доведат до значителни подобрения.

●      Ситуацията с религиозните свободи в България не отбеляза прогрес. През годината беше приет Законът за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, с който на дискриминационна основа се ограничава правото на мюсюлмански жени на свобода на религията и на личния живот. Редица джамии в Ямбол, Плевен, Карлово и с. Медовец, както и сградата на Главното мюфтийство в София, бяха осквернени с расистки и ислямофобски надписи. Джамията в Силистра бе атакувана с „коктейли Молотов“.

●      За поредна година наблюдавахме натиск върху медии и журналисти, цензура и автоцензура, силни политически и икономически зависимости, непрозрачна собственост и финансиране, потъпкване на базови етични правила, липса на ясно разграничение между редакционно и платено съдържание.

●      През 2016 г. не бе закрита нито една от специализираните институции за пълнолетни лица с психични разстройства, въпреки обсъжданите планове за деинституционализация. Наблюдавахме и застой в процесите на деинституционализация на грижата за деца.

●      През април 2016 г. България подписа Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие, важен политически акт, чрез който страната се ангажира да гарантира най-високите стандарти за превенция и защита на насилие срещу жени. Беше приет и Закон за равнопоставеността на жените и мъжете, който обаче беше силно критикуван поради неговата декларативност, липса на материалноправни разпоредби и цялостната му непригодност да постигне заявените цели.

●      Не бе отбелязан никакъв значим напредък по проблемите на равноправието на ЛГБТИ хората, за които най-належащи са юридическо признаване на семействата на еднополови двойки и липсата на защита в Нaказателния кодекс във връзка с проповядването или подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на основата на сексуална ориентация.

●      Остават сериозни проблеми с незаконната употреба на сила от служители на правоохранителните органи, които по никакъв начин не бяха обсъдени и поставени за решаване. Според резултатите от проучване на БХК от 2016 г. 34% от всички интервюирани наскоро лишени от свобода съобщават, че спрямо тях е била употребявана сила или по време на задържането, или вътре в полицейското управление.

●      За пета година не се предприеха мерки по изпълнението на решението Йорданова и други срещу България на Европейския съд по правата на човека, касаещo случаи на принудително разрушаване на домове на роми. През 2016 г. продължиха евикциите на ромски жилища (89 случая в Стара Загора, Пловдив и Варна).

Topics: Библиотека, Гражданско образование, Социални дейности | Comments Off on Годишен доклад на БХК за 2016 г.: Тревожни ограничения на правата на най-уязвимите групи в България

Comments are closed.