Демокрация и гражданско участие. Обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2016 година
By rraycheva | February 28, 2017
Резултати от национално представително изследване на общественото мнение (резюме)
Мнозинството български граждани са убедени, че техните основни политически и граждански права са защитени и те могат свободно да ги упражняват в рамките на съществуващото демократично устройство на страната, но са неудовлетворени от начина, по който функционират демократичните институции и по който се пишат и прилагат законите. Огромни групи от населението остават изолирани от обществения живот, не участват в процесите за взимане на решения и не се чувстват представени в органите на местната и централната власт, което може да доведе до ерозия на доверието в демокрацията като най-добра форма на държавно управления в България.
Това показват резултатите от национално-представително изследване на общественото мнение, проведено от Институт „Отворено общество“ – София през 2016 година. Изследването, което се провежда за втора поредна година, разглежда обществените нагласи спрямо основните конституционни ценности – демокрация, върховенство на правото и защита на основните права на човека, които са в същото време и основни ценности на държавите членки на ЕС и се стреми да открои специфичните предизвикателства пред демократичното развитие на страната.
В рамките на проучването през 2016 година 49% от пълнолетните български граждани изразяват мнение, че демокрацията е най-добрата форма за държавно управление на България. На обратното мнение са 29% от анкетираните, а около 22% от тях не могат да преценят. Подкрепата за възпроизвеждане на чужди модели на управление, които не са съвместими с ценностите на либералната демокрация, остава ограничена. Когато трябва да посочат държава с добро управление, която може да служи като модел за България, анкетираните класират на първите три места само демократични европейски държави – Германия, Великобритания и Швейцария. За втора поредна година най-голям дял от гражданите (28%) посочват Германия като пример за държава с добро управление. Посочените на второ и трето място Великобритания и Швейцария са подкрепени от съответно 13% и 12% от анкетираните.
Данните от изследването потвърждават, че основното достижение на демократичните реформи в България е убеждението на мнозинството от гражданите, че техните основни политически и граждански права са защитени и че те могат свободно да ги упражняват: три четвърти от анкетираните (75%) смятат, че могат да се запишат в профсъюз или да се кандидатират за независим общински съветник или депутат, без това да е свързано с риск от загуба на бизнеса/ работата им; 70% не се страхуват от репресии, ако участват в протести срещу правителството или ако критикуват публично решенията на правителството; три четвърти от анкетираните (74%) смятат, че през следващите 12 месеца няма риск да бъдат хвърлени в затвора без съд и присъда; 68% са убедени, че няма риск в дома им да нахлуе полиция без съдебна заповед, две трети (66%) смятат, че няма риск да станат жертва на полицейско насилие.
Въпреки увереността на мнозинството граждани, че разполагат с политически и граждански права, които са защитени, много малка част от тях имат практически опит с реалното упражняване на тези права. Огромното мнозинство от респондентите (80% през 2016 г.) заявяват, че не членуват в нито една от организираните форми на обществен живот (политическа партия, профсъюз, клуб или гражданска организация). Само 6% членуват в политически партии и в профсъюзи, а между 2% и 4% заявяват, че членуват в читалище, НПО или в професионална/бизнес организация.
Слаба е степента на участие в граждански инициативи: само 5% от респондентите съобщават, че през последната година са участвали в инициативи на НПО, 6% от гражданите съобщават, че са подавали предложения до държавната или общинската администрация, 7% са участвали в протести, а 8% са работили като доброволци. През изминалата година 18% от гражданите са участвали в подписването на петиции. Предоставянето на дарение за благотворителна кампания остава, както и през 2015 г., най-разпространената форма за включване в обществено-значими инициативи, но дори и в нея е участвал едва всеки четвърти от гражданите (26%).
Слабото участие на гражданите в обществения живот и процеса на вземане на решения е частично обусловено от определени демографски фактори: бедните, ниско образованите и хората в напреднала възраст по-рядко съобщават, че се включват във форми на организиран обществен живот. Дискриминацията и стагнацията на реформите за модернизиране на администрацията и за насърчаване на върховенството на правото са също сериозни фактори за изключване на широки обществени групи от управлението.
Изследването констатира няколко трайно установени обществени нагласи, които отразяват наличните препятствия пред активното включване на гражданите в обществения живот, както и съществуващите рискове за подкопаване на доверието в демокрацията като най-добра форма за управление на страната:
- Мнозинството от гражданите трайно изразяват недоверие към основните институции на представителната демокрация. Над 2/3 от гражданите, заявяват, че не се доверяват на Народното събрание и на политическите партии, а над половината от анкетираните заявяват, че не се доверяват на правителството и съда. От изследваните институции с обществено доверие от около и над 50% се ползат единствено Европейският съюз, Българската православна църква и армията. Според доминиращите обществени нагласи организираната престъпност упражнява влияние върху основните политически партии в страната (според мнението на 64% от анкетираните) и смяната на управляващите партии не води до същинска промяна в общата държавна политика (според 62% от анкетираните), което означава, че хората не виждат реална конкуренция между партиите.
- Мнозинството от гражданите смятат, че властите не се справят с основните проблеми пред България. Според анкетираните граждани най-важните проблеми, пред които е изправена страната, са бедността и безработицата (посочени като основни проблеми съответно от една трета и една пета от респондентите), лошо управление и корупция (посочени съответно от 16% и 15% от респондентите). Точно по тези проблеми обаче гражданите оценяват най-ниско способността на правителството да ги разреши: според 89% от респондентите правителството повече или по-малко не се справя с решаването на проблема с бедността, според 87% правителството не се справя повече или по-малко с решаването на проблема с корупцията.
- Мнозинството от гражданите нямат доверие на модела, по който се формират националните елити. Според доминиращите обществени нагласи двата най-важни фактора за достъп до висши държавни длъжности са връзките и парите на кандидатите. Само между 10% и 20% от респондентите смятат, че образованието, знанията и уменията на кандидатите са основни фактори за достъп до висша държавна длъжност.
- Мнозинството от гражданите не се чувстват представени в органите на местната и централната власт: 58% от респондентите не са съгласни с твърдението, че в Народното събрание има поне един народен представител, на който те имат доверие и който представлява интересите на хора като тях; 51% не са съгласни с твърдението, че в съответния Общински съвет има поне един общински съветник, на който те се доверяват и който представлява интересите на хора като тях.
- Мнозинството от гражданите не се чувстват равни пред закона и не смятат, че законите в страната са справедливи: 78% от анкетираните не са съгласни с твърдението, че законите у нас се прилагат еднакво за всички, 67% не са съгласни с твърдението, че законите у нас са ясни и разбираеми за хората, а 55% не са съгласни с твърдението, че законите у нас са справедливи. Под една трета от анкетиранит са съгласни с твърдението, че правителството у нас действа в рамките на закона, а едва 37% смятат, че съдилищата могат да попречат на правителството да нарушава закона.
- Различни форми на дискриминация продължават да препятстват обществената активност на съществени групи в българското общество, като през последната година се забелязва изостряне на този проблем. Между 2015 г. и 2016 г. делът на гражданите, които смятат, че у нас правата на малцинствата са защитени спада от 68% до 60%. В страната продължават да доминират ясно изразени дискриминационни нагласи, основно срещу роми, етнически турци и представители на ЛГБТ общността. При равни други условия, огромното мнозинство (72%) от респондентите не биха гласували за кандидат за президент, който е български гражданин от ромски произход, 70% не биха гласували за български гражданин от турски произход, 67% не биха гласували за кандидат президент, който е гей/лесбийка. Дискриминационните нагласи засягат основни тези три групи, но немаловажни дискриминационни нагласи има и срещу възрастните и лицата с увреждания – половината от респондентите (49%) не биха гласували за кандидат президент, който е на възраст над 65 години, а 43% не биха гласували за кандидат президент, който е човек с увреждане.
Въпреки тези многобройни фактори, допринасящи за изключването на гражданите от обществения живот и от процеса на управление, сравнението на данните от изследването през 2016 г. с такива от подобни изследвания през 2002 г. и 2006 г. показва слаба, но положителна тенденция: между 2002 и 2016 г. делът на гражданите, които съобщават, че не членуват в никакви организации е намалял от 85% до 80%, а делът на гражданите, които остават пасивни свидетели на нередности намалява от всеки трети (36%) през 2006 г. до всеки четвърти (26%) през 2016 г.. Делът на гражданите, които при нередност казват, че подават оплакване в съответната институция, нараства от всеки трети (32%) през 2006 г. до почти половината от респондентите (45%) през 2016 г. Нарастването на гражданската активност обаче влиза в конфликт с ниското доверие на гражданите в институциите и по тази причина съществува постоянно висок риск от саморазправи и периодични изблици на гражданско неподчинение. През 2016 г. 41% от респондентите съобщават, че при прояви на лошо управление са готови да се включат в подписка, 30% биха се включили в митинг или шествие, 13% биха излезли на улицата на бунт, а 5% биха участвали в атака срещу парламента.
Данните от изследването показват, че според съществени групи в българското общество наличието на отчетно, отговорно и ефективно управление, което се разглежда като основна цел на демократичното устройство, все още не е постигнато. Без целенасочени реформи за насърчаване на гражданското участие и увеличаване на доверието във върховенството на правото и институциите на представителната демокрация, в страната се очертава все по-голям риск от ерозия на готовността на гражданите да отстояват своите демократични права и свободи и от намаляване на обществената подкрепа за демокрацията като най-добра форма за държавно управление.
За изследването:
Данните са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред населението на възраст над 18 г. между 22 април и 14 май 2016 г. по метода на интервю лице в лице по стандартизирана анкетна карта. Респондентите са подбрани чрез вероятностна двустепенна гнездова извадка. При планирани 1200 интервюта са осъществени 1197. Максималната стохастична грешка е ±2,9%.
Изследването е осъществено от Институт „Отворено общество“ – София и е финансирано от Фонда за съпътстващи дейности на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на тази публикация се носи от авторите на изследването и при никакви обстоятелства не може да се приеме, че то отразява официалното становище на страните донори и на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Topics: Библиотека, Гражданско образование | Comments Off on Демокрация и гражданско участие. Обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2016 година
Доклад за гражданството на ЕС, 2017
By rraycheva | February 15, 2017
Докладът разглежда темите:
– популяризиране на правата, произтичащи от гражданството на ЕС, и на общите ценности на ЕС;
– насърчаване и засилване на участието на гражданите в демократичния живот на ЕС;
– опростяване на ежедневието на гражданите на ЕС;
– засилване на сигурността и популяризиране на равенството.
Докладът е на български език.
Обобщена информация за доклада:
http://europe.bg/bg/articles/news/2017/01/24/komisiyata-nasurchava-pravata-cennostite-i-demokraciyata
Topics: Библиотека, Гражданско образование, Евроинтеграция | Comments Off on Доклад за гражданството на ЕС, 2017
Доклад “Екологичното производство в Европа: Изгледи и развития през 2016 г.”
By rraycheva | February 15, 2017
ifoameu_organic_in_europe_2016
Докладът и инфографиките разглеждат най-новите пазарни и производствени развития в Европа в контекста на новата Обща селскостопанска политика и текущата политика към земеделските храни, вкл.:
– размисли за разширяване на екологичното производство отвъд нишата, имайки предвид най-новите тенденции и визията на европейското движение за екологично производство, за увеличаване на площта на земеделската земя под управление за екологично производство до 50% до 2030 г.;
– факти и числа за най-новите фермерски и пазарни тенденции в Европа със специално фокусиране върху 28-те страни членки на ЕС, страните кандидатки за ЕС, потенциалните страни кандидатки, и членките на Европейската асоциация за свободна търговия.
Изданието е на английски език.
http://www.ifoam-eu.org/en/organic-europe
Topics: Библиотека, Евроинтеграция, Образование/Култура | Comments Off on Доклад “Екологичното производство в Европа: Изгледи и развития през 2016 г.”
Специален доклад “Борбата срещу разхищаването на храни е възможност за ЕС да подобри ресурсната ефективност на веригата на снабдяване с храни”
By rraycheva | February 15, 2017
Според нов доклад на Европейската сметна палата, въпреки че съществуват редица политики на ЕС, които имат потенциал за борба срещу разхищаването на храни, този потенциал не се реализира напълно. Предприетите до момента действия са разпокъсани и непостоянни, а координацията на ниво Европейска комисия е недостатъчна. Според одиторите последното предложение на ЕС за борба с разхищаването на храни – създаването на платформа, не разрешава напълно проблемите, споменати в доклада. Докладът е наличен на български език и на 22 други езици.
http://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=40302
Topics: Библиотека, Гражданско образование, Евроинтеграция | Comments Off on Специален доклад “Борбата срещу разхищаването на храни е възможност за ЕС да подобри ресурсната ефективност на веригата на снабдяване с храни”
Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда. Доклад за България
By rraycheva | February 15, 2017
В доклада за България се посочва, че „от присъединяването си през 2007 г. насам България е постигнала значителни подобрения в своите екологични показатели. Въпреки че българското законодателство отразява точно екологичните изисквания, договорени на равнище ЕС, все още съществуват предизвикателства във връзка с неговото прилагане на национално ниво“.
Topics: Библиотека, Околна среда | Comments Off on Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда. Доклад за България
Карти: Развитието на българските общини
By rraycheva | February 13, 2017
През последните пет години „Регионални профили: показатели за развитие” се превърна в най-обхватното и задълбочено изследване на развитието на българските области.
Сайтът на изследването е прекрасен източник на данни и анализи за развитието на районите, областите и общините, а от днес на него можете да намерите и редица динамични карти, визуализиращи важни аспекти на процесите в българските общини.
Картите ще бъдат своевременно обновявани, а техният брой ще продължи да се увеличава през следващите няколко месеца като част от подготовката на „Регионални профили: показатели за развитие 2017”.
Карти:
- Европейски средства
- Безработица по общини
- Кадастър
- Местни данъци
Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/karti-razvitieto-na-bylgarskite-obshtini/#ixzz4YWgT4Tlb
Topics: Новини | Comments Off on Карти: Развитието на българските общини
Малко хора, много общински служители
By rraycheva | February 13, 2017
Продължаващият спад на населението в редица райони на страната води до все по-фрапантни съотношения между размера на общинските администрации и броя на обслужваното от тях население.
Данните на МФ показват, че общините с най-малък брой общински служители спрямо населението са Добрич, Бургас, София и Русе – под 2 служителя на 1000 души население. Подобна е ситуацията и в останалите големи областни градове – броят на служителите е сравнително малък спрямо общия брой на населението.
Доста различна е картината в малките общини, като на места се наблюдава над 10 пъти по-високо съотношение между общинските служители и населението. Пример за това е община Трекляно в област Кюстендил, където при население от 889 души имаме 35 общински служители. Аналогични са данните и за общините Бойница (1143 души), Ковачевци (1760) и Макреш (1438), където на 1000 души се падат над 20 общински служители.
Две от горепосочените общини, Бойница и Макреш, са в област Видин, където голям брой общински служители спрямо населението има и общините Грамада, Ново село и Кула. Тези данни показват, че макар териториално-административна реформа в момента да не е на дневен ред, тя няма как да бъде избегната в близко бъдеще, особено ако текущите правомощия и задължения на общините се запазят и занапред или бъдат разширени. Има общини, в които именно местната администрация е един от най-големите работодатели – зависимост, която наред с въпроса за ефективността на публичните харчове, повдига редица притеснения относно политическите процеси на местно ниво.
Значителни разлики в съотношението между общинските служители и местното население се наблюдават и на областно ниво. Трябва да посочим, че данните тук са от два различни източника – официалните годишни отчети на общините (2010 и 2014 г.) и данните на МФ (2016 г.), поради което е възможно съпоставимостта да не е пълна.
Наблюдава се намаляване на броя на общинските служители на 1000 души от населението в някои части от страната, като най-ярките примери за това са област Добрич, където през 2014 г. година на 1000 души са се падали по 7,18 служители, а през 2016 броят им е намален до 4,35. Подобна тенденция на свиване броя на общинските служители има и в областите Пловдив, Ямбол, Хасково и Габрово. Тук броят на населението и този на общинските служители се намира в правопропорционална връзка- с намаляване на жителите в областите, намалява и броят на общинските служители в областта.
В противоположната посока обаче се движи броят на служителите в областите Кърджали, Варна, Кюстендил, Враца, Перник и Силистра. Най-ясно в таблицата се вижда покачването на броя на служителите в област Кърджали (където през 2014 г. на 1000 души от населението са се падали 6,72 общински служители, а през 2016 г. те са вече 7,76). Това драстично увеличение се дължи на факта, че макар и населението да намалява, общият брой на общинските служители продължава да се покачва, като това важи както за Кърджали, така и за всяка една от гореспоменатите области.
При равни други условия намаляващият брой на населението в страната следва да доведе и до намаляване на административния апарат, особено в районите, където се наблюдава трайна тенденция на отрицателни естествен и механичен прираст. Превръщането на общинските администрации в основен работодател за района крие редица рискове, особено що се касае до функционирането на местната демокрация. В допълнение, непосредственото съседство между малки общини с високо съотношение на общинските служители към населението (като Трекляно) и големи общини с ниско съотношение (като Кюстендил), още веднъж повдига въпроса за необходимостта от териториално административна реформа.
Автори: Силвия Чомакова, Мирослав Хаджийски
Целият материал вижте на: http://ime.bg/bg/articles/malko-hora-mnogo-obshtinski-slujiteli/
Topics: Новини | Comments Off on Малко хора, много общински служители
Global Fund for Community Foundation: Подпомагане на работата на европейски организации в областта на миграцията и бежанците в техните общности
By rraycheva | February 8, 2017
България е избираема страна.
Краен срок за подаване на концепция: 17 февруари 2017 г.
Грантове ще се отпускат за подпомагане на следните цели:
– За укрепване на усилията на организациите в използването на малки грантове и други форми на подкрепа на обществени проекти в областта на пристигане, транзит и / или по-дългосрочна интеграция на бежанците, на търсещите убежище, на мигрантите (особено в комбинация със застъпнически усилия и за постигане промените на местно ниво);
– За укрепване на капацитета и профила на организациите като ефективен и надежден дарител и иструмент ца дарителство на местно ниво, както и подкрепа на техните способности да се ангажират с маргинализирани групи;
– За увеличаване на популярността и свързаността на общостните фондации и други местни благотворителни институции като средство за общностно развитие около проблемите на междукултурното разбирателство, социална справедливост и включване.
Кандидатите се насърчават да разработят грантови дейности, които могат да:
– Насърчат общностите да реализират техните свои инициативи и / или по-добре да се ангажират с текущи въпроси около бежанците и мигрантите в Европа;
– Отключат благотворителни ресурси и активи в рамките на и между различните части на общността.
– Да допринасят за цялостното институционално развитие на организацията бенефициер (включително връзките й с общността, експертизата й за предоставяне на грантове, включващи управление и структури за вземане на решения, развитие избирателен район за тази работа, устойчивост и т.н.).
Грантовете ще бъдат в размер от 8000 USD of 15000 USD.
Topics: Новини | Comments Off on Global Fund for Community Foundation: Подпомагане на работата на европейски организации в областта на миграцията и бежанците в техните общности
Конкурс за популяризиране на подхода за работа с деца и младежи, основаващ се на силните им страни
By rraycheva | February 8, 2017
Крайният срок за кандидатстване е 3 април 2017 г.
Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ) стартира конкурс за кампании, които да популяризират подхода за работа с деца и младежи, основаващ се на силните им страни. ФРГИ очаква предложените инициативи да създават нагласи и да се опитват да постигнат промяна на подходите за работа с деца и младежи, както и да създават предпоставки за натрупване на знания и създаване на умения.
В конкурса могат да участват организации, финансирани по двете програми за детско и младежко разивтие на Фондация „Работилница за граждански инициативи“: Програма „Дъга“ 2015-2017 и Програма за детско и младежко развитие, основаващо се на подход, при който се отчитат и надграждат силните страни на детето.
Подкрепени ще бъдат кампании, които:
- Демонстрират креативност и иновативност;
- Използват технологични решения за реализиране на кампанията;
- Показват добро познаване на целевите публики и са дефинирали конкретни послания към тях;
- Оказват влияние върху поведението на представители на различни целеви публики или институционални практики.
http://www.wcif-bg.org/contests.php?page=contests&&id=105&v=6
Topics: Новини | Comments Off on Конкурс за популяризиране на подхода за работа с деца и младежи, основаващ се на силните им страни
Великденско огънче в шепите си нося, VІ национален конкурс за детско творчество
By rraycheva | February 7, 2017
В конкурса могат да участват деца и ученици от три възрастови групи:
- Предучилищна възраст 5-6 години /деца от школи, училища и детски градини, а също и от българските училища в чужбина/
- І – ва група : І – ІV клас
- ІІ – ра група : V – VІІІ клас
(Учениците могат да бъдат членове на кръжоци, клубове и школи към читалища, ОДК и други, а също и от българските училища в чужбина.)
Категории:
- Литература – раздел поезия
- Литература – раздел проза
- Изобразително изкуство – раздел „Изящно изкуство”
- Изобразително изкуство – раздел „Приложно изкуство”
Срок на получаване на творбите – 07.04.2017 год.
Организатори:
Четвърто основно училище „Христо Ботев” – Лом в партньорство с Училищно настоятелство „Феникс”
Topics: Новини | Comments Off on Великденско огънче в шепите си нося, VІ национален конкурс за детско творчество
« Previous Entries Next Entries »